Писмо № 24-34-351 на НАП

Данъчно третиране на задатък

В отговор на запитване по ЗДДС за данъчно третиране на задатъка, платен от купувача по договор за покупко-продажба на недвижим имот, изразяваме следното становище.

Съгласно чл. 93 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.

Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка, а ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

Предвид изложеното задатъкът има потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция.

Независимо че след изпълнение на задължението се приспада от стойността на договорената по сделката цена, задатъкът не представлява авансово плащане по сделката. Това е така, тъй като той се приспада от договорената по сделката цена едва след нейното изпълнение, а до този момент неговата роля е обезпечителна. Поради това задатъкът не подлежи на облагане с ДДС, тъй като плащането му от купувача няма характер на доставка по ЗДДС, но за плащането следва да бъде издаден първичен счетоводен документ по реда на чл. 7 от Закона на счетоводството.

На облагане с ДДС съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС обаче подлежи платеният от страната аванс, който не обезпечава изпълнението.