Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
В сила от 01.01.2006 г. Обн. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г.
Дял първи.
ОБЩИ ПРАВИЛА
Глава първа.
ПРЕДМЕТ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Предмет
Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.
Законност
Чл. 2. (1) Органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.
(2) Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този кодекс, се прилагат разпоредбите на съответния договор.
Обективност
Чл. 3. (1) Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.
(2) Административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая.
(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Самостоятелност и независимост
Чл. 4. Органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.
Служебно начало
Чл. 5. Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
Добросъвестност и право на защита
Чл. 6. (1) Участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
(2) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
(3) Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита.
Глава втора.
КОМПЕТЕНТНОСТ
Компетентен орган
Чл. 7. (1) Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.
(2) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от негова компетентност, в тридневен срок изпраща преписката на компетентния орган, като уведомява за това заинтересованите лица.
(3) Определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.
(4) При промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал.
Компетентна териториална дирекция
Чл. 8. (1) Компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е:
1. териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци;
2. териториалната дирекция по адреса на управление на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси;
3.териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица;
4. териториалната дирекция по седалището на клона или по адреса на търговското представителство на чуждестранното лице;
5. териториалната дирекция по местоизвършване на дейността или на управлението за чуждестранни лица, непопадащи в обхвата на т. 4, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от България;
6. териториалната дирекция по местонахождението на първия придобит недвижим имот за лица, които не попадат в случаите по т. 1 - 5;
7. териториална дирекция - София, когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по правилата на т. 1 - 6;
8. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) териториалната дирекция по последния постоянен адрес на наследодателя, съответно по седалището на местното юридическо лице, в случаите по чл. 126.
(2) Адресът на управление за лицата по ал. 1, т. 2 се доказва с нотариално заверен препис на учредителния договор, като ако в него не е посочен адрес на управление, за такъв се смята постоянният адрес или съответно адресът на управление на първия посочен съдружник. В случаите, когато не е представен учредителен договор, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(3) Когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност в страната чрез повече от едно място на стопанска дейност, компетентна е териториалната дирекция по местонахождението на първото възникнало място на стопанска дейност. В случай че чуждестранното лице не е изпълнило задължението си за регистрация в регистър БУЛСТАТ, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед компетентната териториална дирекция за лицата, които попадат в териториалния обхват на повече от една териториална дирекция по правилата на ал. 1. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
(5) Компетентността относно местните данъци се определя по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответният местен данък съгласно Закона за местните данъци и такси.
Глава трета.
СТРАНИ И УЧАСТНИЦИ В ПРОИЗВОДСТВОТО
Общи определения
Чл. 9. (1) Страна (субект) в административния процес по този кодекс е:
1. административният орган;
2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс.
(2) В производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие.
(3) Участници в административното производство са субектите и всички други лица, които участват в извършването на процесуални действия.
Дееспособност и представителство
Чл. 10. (1) Всички процесуални действия в административното производство могат да се извършват лично от дееспособните физически лица.
(2) Малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.
(3) Юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон.
(4) Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
(5) Органът по приходите или съответният служител следи за наличието на дееспособност и представителна власт за извършване на съответните действия и при установяване на липсата им определя срок за отстраняване на нередовността.
(6) В случай че нередовността по ал. 5 засяга извършването на процесуално действие, което не е условие за допустимостта на производството, и не е отстранена в определения срок, смята се, че действието не е извършено. Ако действието е условие за допустимостта на производството и нередовността не е отстранена, производството се прекратява.
Назначаване на временен или особен представител
Чл. 11. (1) Когато органът по приходите или публичният изпълнител следва да извърши нетърпящи отлагане процесуални действия спрямо лице, което е недееспособно и/или няма законен представител, както и при противоречие в интересите между представител и представляван, той може да поиска от районния съд по местонахождението му да назначи негов временен, съответно особен представител. За процесуални действия спрямо малолетни и непълнолетни се прилагат и разпоредбите на Закона за закрила на детето.
(2) Съдът се произнася по искането с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от три дни от постъпването му, като определя временния, съответно особения, представител и срока, за който е назначен. Определението не подлежи на обжалване.
Правомощия на органа по приходите и публичния изпълнител
Чл. 12. (1) Органът по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс:
1. извършва проверки и ревизии;
2. установява административни нарушения;
3. налага административни наказания;
4. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
5. проверява отчетността на контролираните обекти;
6. проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;
7. изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители;
8. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
9. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа;
10. извършва предвидените от този кодекс действия за обезпечаване на доказателства, включително запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други подлежащи на контрол обекти;
11. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност;
12. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
13. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
14. изисква писмени обяснения;
15. възлага експертизи и ползва специалисти;
16. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено със закон.
(2) Публичният изпълнител при спазване на разпоредбите на този кодекс:
1. налага мерки за обезпечаване на публични вземания и извършва действия по събирането им;
2. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
3. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
4. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности и вземания;
5. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за обезпечаване или събиране на публичните вземания;
6. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
7. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
8. изисква писмени обяснения;
9. възлага експертизи и ползва специалисти;
10. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено в закон;
11. установява административни нарушения;
12. налага административни наказания.
(3) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва само в обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност - производствени помещения, магазини, складове, транспортни средства, офиси, кантори, канцеларии и други подобни, както и в помещения и места, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски и други документи или носители на информация, свързани с дейността на контролираните лица.
(4) При осъществяването на правомощията по ал. 1 и 2 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Задължения на участниците в производствата
Чл. 13. Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 и 2.
Глава четвърта.
ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
Видове задължени лица
Чл. 14. Задължени лица са физическите и юридическите лица, които:
1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски;
2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски;
3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.
Лица, задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски
Чл. 15. (1) Когато в закон е предвидено, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, за това лице се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс.
(2) Данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лицето по ал. 1, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане.
Отговорно трето лице
Чл. 16. (1) Задължено лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок.
(2) За задължените лица по чл. 14, т. 3 се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс.
(3) Отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им.
Права на задължените лица
Чл. 17. (1) Задължените лица имат право:
1. на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;
2. да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;
3. на опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;
4. да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;
5. да им бъдат осигурени и предоставени безплатно:
а) приемането на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;
б) информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения;
в) информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход;
г) данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, които следва да се публикуват и в Интернет страницата на агенцията;
д) възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите и публичните изпълнители;
6. да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;
7. да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това;
8. да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс.
(2) Органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(3) Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) Указанията за единното прилагане на законодателството относно данъците или задължителните осигурителни вноски, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, се публикуват. Публикуването се прави в Интернет страницата на съответната администрация, като може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг общодостъпен за задължените лица начин.
(5) Когато задължено лице заплати целия дължим данък или задължителна осигурителна вноска за съответния период в законоустановения срок за ползване на намаление, при установяване на правилността на извършеното плащане то ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка, ако съответната декларация е подадена в законоустановения срок.
(6) Задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Отговорност на лицата, задължени да удържат и да внасят данъци или задължителни осигурителни вноски
Чл. 18. (1) Лице, задължено по закон да удържа и да внася данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържи и не внесе данъка или вноските, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък или осигурителни вноски.
(2) В случаите, когато лицето по ал. 1 е удържало данъка или задължителните осигурителни вноски, но не ги е внесло, то дължи невнесения данък или задължителни осигурителни вноски, а отговорността на носителя на задължението се погасява.
Отговорност на трето лице - член на орган на управление или управител
Чл. 19. (1) Когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение.
(2) Управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
Поредност
Чл. 20. В случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение отговарят членовете на органите на управление или управителите им.
Реализиране на отговорността
Чл. 21. (1) В случаите по чл. 16, 18 и 19 отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт.
(2) Отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, т. 5, 6 и 7.
(3) Отговорността на третите лица отпада с отпадането на задължението, за което е установена с влязъл в сила акт. В този случай връщането на платени суми се извършва по реда на глава шестнадесета, раздел първи.
Глава пета.
СРОКОВЕ
Установяване и изчисляване на сроковете
Чл. 22. (1) Срокът в административното производство е 14-дневен, когато не е установен от закона или определен от органа по приходите, съответно от публичния изпълнител. Органът по приходите и публичният изпълнител не могат да определят срок, по-кратък от 7 дни.
(2) Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни.
(3) Срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма - в края на съответния месец.
(4) Срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответното число, срокът изтича в последния му ден.
(5) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(6) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.
(7) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
(8) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва лично да се извърши или представи нещо пред органа по приходите или публичния изпълнител, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
Спазване на срока
Чл. 23. (1) Срокът е спазен, когато действието е извършено или документите са подадени пред надлежния орган или са получени от страната преди изтичането на срока, определен по реда на чл. 22.
(2) Срокът се смята за спазен и когато изпращането или получаването на документите е станало чрез пощенски оператор, куриер или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя, както и когато са подадени пред ненадлежен орган по чл. 5, преди изтичането му.
Установяване спазването на срока
Чл. 24. (1) Спазването на срока по чл. 23 се установява от наличието на поне едно от следните обстоятелства:
1. пощенско клеймо или отпечатък с датата на подаване;
2. заверка от пощенския служител с датата на подаване;
3. заверка от служител в куриерска служба с датата на подаване;
4. дата на изпращане на електронното съобщение;
5. дата на входящия номер на подадените документи.
(2) При противоречие между данните по ал. 1, т. 1 - 3 пощенският оператор издава удостоверение за потвърждаване на датата на подаване.
Продължаване на срока
Чл. 25. Определените от органа по приходите или публичния изпълнител срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованото лице, подадена преди изтичането на срока, ако това се налага по уважителни причини. Продължаването на срока не може да надхвърля размера на съответния срок, определен в закона.
Възстановяване на срока
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Относно възстановяването на сроковете в административното производство по този кодекс се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Погрешно определен срок
Чл. 27. (1) Когато орган по приходите или публичен изпълнител определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния срок, но преди изтичането на определения от органа срок, действие не се смята за просрочено.
(2) Когато орган по приходите или публичен изпълнител определи по-кратък от установения от закона срок, прилага се законният срок.
Глава шеста.
СЪОБЩЕНИЯ
Адрес за кореспонденция
Чл. 28. (1) Адресът за кореспонденция е:
1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - вписаният в регистъра адрес за кореспонденция, а за едноличните търговци - адресът на управление;
2. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление;
3. адресът по мястото на извършване на дейността или управлението, ако не е налице адрес по т. 2 - за чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база; когато чуждестранното лице осъществява стопанска дейност чрез повече от едно място на стопанска дейност в страната - адресът за кореспонденция е адресът по мястото на извършване на дейността на първото възникнало място на стопанска дейност или определена база;
4. адресът на първия придобит недвижим имот - за чуждестранни лица, придобили недвижим имот на територията на страната и непопадащи в обхвата на т. 1, 2, 3 и 5;
5. адресът на управление за неперсонифицираните дружества и осигурителните каси; когато в договора не е посочен адрес на управление, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на първия посочен в договора съдружник; когато не е представен договор, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на съдружника, спрямо когото е извършено първото процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(2) Всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.
(3) В случаите на започнало производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.
(4) При отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове.
(5) Физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове.
Връчване на съобщения
Чл. 29. (1) Връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта.
(2) Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител (връчител).
(3) Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие.
(4) Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на органа по приходите.
(5) Връчването може да стане чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител.
(6) Съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения,
(7) Освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде.
(8) Съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде.
(9) Съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител.
(10) Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага към преписката.
Удостоверяване на връчването
Чл. 30. (1) Връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението.
(2) Лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и имената и длъжностното си качество.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8.
(4) Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа.
(5) Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване.
(6) Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.
(7) Връчването на съобщението на физическо лице по местоработата му се удостоверява с подпис на лицето или на друго лице, определено да получава съобщенията на работодателя.
Особени правила за връчване
Чл. 31. (1) На лишено от свобода и на задържано под стража лице съобщението се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(3) На пребиваващ в страната чужденец, извън случаите по чл. 28, съобщението се връчва на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците.
Връчване чрез прилагане към досието
Чл. 32. (1) Връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.
(3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ.
(4) Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет.
(5) Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.
(6) В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.
(7) Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение.
Приложимост на разпоредбите
Чл. 33. По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.
Глава седма.
СПИРАНЕ, ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Спиране на производството
Чл. 34. (1) Производството се спира при:
1. заболяване на лице, чието участие е наложително - след удостоверяване с надлежен медицински документ;
2. образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано;
3. смърт на законен представител на лицето до учредяване на настойничество или попечителство;
4. подадена молба на субекта - еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца;
5. други обстоятелства, предвидени със закон.
(2) Когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство.
(3) При наличие на основание по ал. 1 или 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване - от решаващия орган. Производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица и не подлежи на обжалване.
Възобновяване на производството
Чл. 35. Производството се възобновява, когато отпадне основанието за неговото спиране. Непосредствено след узнаване на обстоятелството за отпадане на основанието се издава заповед за възобновяване на производството, която се връчва на заинтересованите лица и не подлежи на обжалване.
Прекратяване на производството
Чл. 36. (1) Когато преди издаване на административния акт физическо лице, страна в производството, почине, или юридическо лице, страна в производството, престане да съществува, производството се прекратява.
(2) Актовете за прекратяване на производството по ал. 1 се връчват на наследниците и правоприемниците, като се поставя и съобщение по реда на чл. 32, ал. 4 - 6, и се смятат за отказ за издаване на акт, като не се засягат правата на наследниците и правоприемниците да искат от свое име издаването на съответния акт.
Глава осма.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
Раздел I.
Общи разпоредби
Събиране и преценка на доказателства
Чл. 37. (1) Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.
(2) Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
(3) Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по ал. 2 в определен от него срок.
(4) В случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди.
(5) Всички лица, държавни или общински органи са длъжни в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 11 да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства.
(6) По искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 12 лицата по ал. 5 са длъжни да разкрият съответната служебна, банкова или застрахователна тайна. За разкриване на банкова или застрахователна тайна се прилага установеният за това ред.
(7) Органът по приходите може служебно или по искане на лицето да извърши оглед на движими или недвижими вещи. Оглед се допуска не само за проверка на други доказателства, но и за самостоятелно доказателство.
Задължение за съхраняване
Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) Счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове:
1. ведомости за заплати - 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;
3. документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
4. всички останали носители - 5 години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация по ал. 1 (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.
(3) Задълженията по ал. 1 имат и правоприемниците на задължените лица.
Достъп до счетоводна информация на технически носител
Чл. 39. Ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията по чл. 38 се извършва по този начин.
Действия за обезпечаване на доказателства
Чл. 40. (1) При извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й.
(2) В случай че е невъзможно действията по ал. 1 да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, органът по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа.
(3) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.
(4) До изтичането на срока по ал. 2 органът по приходите може да поиска от районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване.
(5) Ако до изтичането на срока по ал. 2 районният съд не е разрешил удължаване на срока, запечатването се смята за прекратено. След изтичането на сроковете по ал. 2 и 4 запечатването се смята за прекратено.
Обжалване на действията
Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. С решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия. За решението жалбоподателят следва да бъде уведомен същия ден.
(2) Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от органа по приходите, който ги е предприел.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) При непроизнасяне на органа по ал. 1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателства.
Съдействие
Чл. 42. (1) В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа по приходите или на публичния изпълнител да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите по приходите могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, включително за извършване на претърсване или изземване по предвидения за това в Наказателно-процесуалния кодекс ред.
(2) Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на Министерството на вътрешните работи на органите по приходите с протокол и опис.
(3) Когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях.
Допустимост
Чл. 43. Претърсване и изземване от органите на полицията се допускат, ако при извършване на ревизия или проверка са налице данни, че в подлежащ на контрол обект се намират вещи, книжа или други носители на информация и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със:
1. задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски;
2. нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;
3. стоки с неустановен произход.
Връщане на доказателства
Чл. 44. (1) По всяко време лицето има право да получи копия от иззети или предадени документи и книжа, както и от информацията от иззети или предадени технически носители. Изготвянето на копията от и на технически носители се извършва от специалист - технически помощник, в присъствието на заинтересованото лице или на негов представител.
(2) В 30-дневен срок от писменото искане на лицето подлежат на връщане с опис всички иззети или предадени оригинални документи или книжа или технически носители, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или върху ценните книжа и вещите са извършени обезпечения, или е насочено принудително изпълнение по реда на този кодекс.
(3) Не се връщат доказателствата по ал. 2, ако лицето откаже да завери направените копия на книжа и документи или разпечатки от технически носител.
(4) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на заинтересованото лице.
(5) Не се връщат вещи, притежаването на които е забранено. С тях се постъпва по реда, предвиден в съответните нормативни актове.
(6) Вещи, непотърсени в 12-месечен срок от влизането в сила на акта или наказателното постановление, се смятат за изоставени в полза на държавата.
(7) Отказът да се върнат вещите подлежи на обжалване по реда на чл. 197.
Насрещна проверка
Чл. 45. (1) При започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Екземпляр от протокола се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.
(2) Органът по приходите може да отправи писмено искане за извършване на насрещна проверка до:
1. компетентната териториална дирекция;
2. териториалната дирекция по местонахождението на поделение, обект или дейност на субекта;
3. териториалната дирекция по местонахождението на имоти или други имущества на субекта, както и на други обстоятелства от значение за извършването й.
(3) При извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени обяснения от проверяваните субекти по реда на чл. 56.
Проверка по делегация
Чл. 46. При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на субекта, на негово поделение, обект, дейност или имущество на територията на друга териториална дирекция органът по приходите може да отправи писмено искане до съответната териториална дирекция за извършване на проверка по делегация.
Доказателства, събрани от други контролни органи
Чл. 47. При извършването на ревизия или проверка органът по приходите, който я извършва, може да поиска писмено от други контролни органи извършването на действия с оглед събиране на доказателства за установяване на задължения или административнонаказателна отговорност.
Вещи при проверявани лица
Чл. 48. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на сделки с вещи или права, или държи вещи в подлежащ на контрол обект, включително като залогоприемател, за целите на данъчното облагане в съответното производство се приема, че това лице е собственик на вещите, съответно на правата, до доказване на противното.
(2) Когато цената на вещите или правата е определена в нормативен акт, тя се приема за тяхна пазарна цена.
Раздел II.
Писмени доказателства
Допустимост на писмените доказателства
Чл. 49. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.
Протоколи
Чл. 50. (1) Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
(2) Протоколът се съставя в писмена форма и съдържа:
1. номера и датата на съставянето му;
2. името и длъжността на органа, който го е съставил, и на органите, които са извършили действията;
3. имената, адресите и качеството на лицата, които не са органи по приходите и са участвали или присъствали при извършване на действията;
4. индивидуализиращите данни за проверяваното лице;
5. датата и мястото на действията;
6. времето, когато са започнали и завършили действията;
7. извършените действия;
8. установените факти и обстоятелства;
9. събраните доказателства;
10. направените искания, бележки и възражения, ако има такива;
11. пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията, ако това е допустимо.
(3) Протоколът се подписва от органа, който го е съставил, и от проверяваното лице, съответно от неговия представител или пълномощник, член на орган на управление, работник или служител, като се отбелязва в какво качество го подписва, и му се предоставя екземпляр от протокола.
(4) Протоколът не се подписва от проверяваното лице, в случай че с него се установяват факти и обстоятелства единствено въз основа на документи, които се намират при органа по приходите.
(5) В случаите, когато лицата по ал. 3 откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един незаинтересован свидетел, присъствал на отказа, като се отбелязват името и адресът му. Екземпляр от протокола се предоставя на проверяваното лице.
Счетоводни документи
Чл. 51. Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.
Документи, издавани от автоматични устройства или системи
Чл. 52. Документи, издавани от автоматични устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата, а в случай че устройството или системата не са регистрирани - от лицето, в чийто обект се намират.
Справки
Чл. 53. По искане на органа по приходите субектите, както и лицата, които ги представляват, изготвят и предоставят подписани от тях справки относно факти и обстоятелства от значение за изхода на производството.
Данни от технически носители
Чл. 54. (1) Заверени от орган по приходите разпечатки на данни, подадени въз основа на закона на технически носители или по електронен път по установения ред, се допускат като доказателства.
(2) Като доказателства се допускат заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители.
(3) Органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.
(4) Отказът на лицето или на неговия представител да извърши заверка на разпечатка от технически носител по ал. 3 се удостоверява с протокол, екземпляр от който му се предоставя. В този случай заверката се извършва от органа по приходите.
(5) Като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители или по електронен път по реда на чл. 37, ал. 5 и 6, както и получените по установен с нормативен акт ред за събиране и предоставяне на информация от други лица, държавни и общински органи.
Документи на чужд език
Чл. 55. (1) При поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта.
(3) От датата на писменото искане по ал. 1 до датата на представянето на превода срокът за завършване на съответното производство спира да тече.
Писмени обяснения
Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. Органът по приходите предупреждава писмено лицето за последиците по ал. 2 от неизпълнението на това задължение, както и че може да бъде призовано пред съда при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) В случай че изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.
(3) Осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения.
Писмени обяснения на трети лица
Чл. 57. (1) С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице.
(2) Писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на:
1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ;
3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.
(3) Органът по приходите уведомява писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения при условията на чл. 58, както и че може да бъде призован да даде свидетелски показания пред съда при условията на ал. 2.
(4) Обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.
(5) Писмените обяснения се подписват от лицата, които са ги дали, и от органа по ал. 1.
(6) Не се допускат писмени обяснения от лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за случая, или да дават достоверни обяснения за тях.
Отказ от обяснения
Чл. 58. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен:
1. роднините на ревизирания субект по права линия без ограничения, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите обяснения биха предизвикали наказателно преследване на себе си или на свои роднини по т. 1.
(2) Лицата могат да откажат писмени обяснения относно факти и обстоятелства, които по закон са длъжни да пазят като професионална тайна.
Защита на лицето, дало писмени обяснения
Чл. 59. По искане на органа по приходите и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, органите по Наказателно-процесуалния кодекс могат да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда за защита на свидетелите, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.
Раздел III.
Експертиза
Основания за възлагане
Чл. 60. (1) Експертиза се възлага по инициатива на органа по приходите или по искане на субекта, когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма.
(2) При сложност или комплексност на предмета на изследване експертизата може да се възложи на повече от един експерт.
Лица, на които се възлага експертизата
Чл. 61. (1) Експертизата се възлага на специалисти с необходимото образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(2) В случаите, когато в списъка няма експерт от съответната област или той не може или откаже да участва в експертизата, тя се възлага на други специалисти от съответната професия или област.
Лица, които не могат да извършат експертизата
Чл. 62. (1) Не може да извършва експертиза лице, което:
1. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на възлагащия орган или на субекта;
2. е участвало в друго процесуално качество в същото производство;
3. поради други обстоятелства може да се смята за предубедено или заинтересовано от изхода на производството;
4. се намира в служебна или друга зависимост от страните;
5. е проверявало в друго качество субекта и чиито резултати от проверката са послужили като основание за образуване на производството;
6. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Експертът е длъжен сам да си направи отвод незабавно след възникване или узнаване на обстоятелствата по ал. 1. Отвод може да поискат и страните.
(3) Експертът се освобождава от възложената задача от органа, който я е възложил, когато не може да я изпълни поради болест, некомпетентност или недостатъчност на предоставените за нуждите на експертизата материали.
Възлагане на експертиза
Чл. 63. (1) Експертизата се възлага писмено от органа по приходите, възложил производството, във връзка с което е възникнала необходимостта от извършването й, а при обжалване - от решаващия орган.
(2) При възлагането на експертизата се посочват: предметът и задачата на експертизата, материалите, които се предоставят на експерта, името, единният граждански номер, адресът, специалността, местоработата и длъжността на експерта, срокът за извършване на експертизата. Когато експертизата се извършва по искане на субекта, посочват се размерът и срокът за внасяне на определения от органа по приходите депозит за възнаграждение на експерта.
(3) Екземпляр от акта за възлагане на експертизата се връчва на експерта и на субекта, по чието искане е възложена експертизата.
(4) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази в тайна данъчната и осигурителната информация и че не са налице основанията за отвод.
(5) След подписване на декларацията по ал. 4 експертът получава от органа, възложил експертизата, определените за извършването й материали.
Извършване на експертизата
Чл. 64. (1) Експертизата се извършва въз основа на материалите, предоставени на експерта от органа по приходите.
(2) Експертът има право да извърши изследване на свързани със задачата на експертизата недвижими вещи, както и на всички движими вещи, които поради естеството или предназначението си не могат да бъдат отделени от мястото, където се намират.
(3) Всички лица, държавни или общински органи, у които се намират вещи по ал. 2, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
(4) При неизпълнение на задълженията по ал. 3 достъпът на експерта се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органа по приходите.
(5) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа по приходите, възложил експертизата.
(6) В случай че субектът не внесе депозит за възнаграждение на експерта в определения от органа по приходите срок или създаде пречки, или не окаже съдействие за изпълнение на задачата му, органът по приходите може да спре производството, във връзка с което е възложена експертизата, по реда на чл. 34, ал. 3.
Заключение на експерта
Чл. 65. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в определения от органа по приходите срок.
(2) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа по приходите, възложил експертизата.
(3) След извършването на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение, в което посочва:
1. името, единния граждански номер, адреса, специалността, местоработата и длъжността си;
2. основанието, предмета и задачата на експертизата и къде е извършена;
3. материалите, които са били използвани;
4. изследванията и с какви научни и технически средства са извършени;
5. резултатите, които са получени, и изводите на експерта.
(4) Заключението се подписва от експерта и се представя на органа по приходите, възложил експертизата, и на субекта.
(5) При условията и по реда на този раздел се възлага допълнителна експертиза, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно, и повторна - когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Повторната експертиза се възлага на друг експерт.
Възнаграждение на експерта
Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Възнаграждението за извършване на експертизата се определя с акта за възлагане.
Доказателствена сила на заключението на експерта
Чл. 67. (1) Органът по приходите преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.
(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, органът по приходите е длъжен да се мотивира.
Специалисти
Чл. 68. (1) При необходимост органът по приходите привлича за участие в действията по обезпечаване, събиране и проверка на доказателствата и изготвяне на веществени доказателствени средства специалист - технически помощник, притежаващ необходимите знания и умения в съответната област.
(2) В случаите, когато няма възможност за участие на служител на Националната агенция за приходите, при извършване на действията по ал. 1 в качеството на специалист може да участва лице, което не е служител на агенцията и отговаря на изискванията за назначаване на експерт.
(3) В случаите по ал. 2 специалистът подписва декларацията по чл. 63, ал. 4 и има право да получи възнаграждение въз основа на договор, сключен с териториалния директор, съответно със служител, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, на основание писмено предложение на органа по приходите, който е поискал участието му в съответните действия.
(4) Не се допуска използване на специални разузнавателни средства за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Раздел IV.
Веществени доказателства и доказателствени средства
Веществени доказателства
Чл. 69. (1) Като веществени доказателства се събират и проверяват вещи, които могат да послужат за изясняване на фактите и обстоятелствата в съответното производство.
(2) Веществените доказателства трябва да бъдат подробно описани в протокол.
(3) Веществените доказателства се прилагат към преписката, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.
(4) Когато преписката се предава от един орган по приходите на друг, веществените доказателства се предават заедно с нея.
(5)Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към преписката, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от органа по приходите.
(6) Ценните книжа и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, когато органът по приходите не може да осигури съхранението им.
Връщане на веществените доказателства
Чл. 70. Веществените доказателства се връщат при условията и по реда на чл. 44.
Веществени доказателствени средства
Чл. 71. Като веществени доказателствени средства могат да се прилагат технически носители на данни.
Глава девета.
ДАНЪЧНА И ОСИГУРИТЕЛНА