Счетоводни ресурси

Писмо № 91-01-88 от 29.03.2005 г. на НОИ

Измененията и допълненията в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, направени с ПМС № 39 от 11.03.2005 г.

С ПМС № 39 от 11.03.2005 г. /обн. ДВ, бр. 24 от 22.03.2005 г./, са направени изменения и допълнения в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. На основание § 20 от Преходните и заключителните разпоредби на постановлението промените влизат в сила от 01.01.2005г.

1.С § 1 от постановлението се допълни разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 НПОС. Съгласно направеното допълнение към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се представя експертно решение на ТЕЛК, за което е изтекъл 14-дневният срок за обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето или експертно решение на НЕЛК. Към заявлението следва да се представи и наличната медицинска документация, която се намира у лицето, и въз основа на която е освидетелствано.

Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и органите на медицинската експертиза на работоспособността) срещу решенията на ТЕЛК се правят в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК.

Ако към заявлението за пенсиониране е приложено експертно решение на ТЕЛК, преди да е изтекъл 14-дневният срок за обжалване, същото се представя на медицинската комисия в срока по чл. 10б, ал. 1 НПОС, която се произнася след изтичането на срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.

С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 НПОС се изисква към заявлението за пенсиониране лицата да представят и наличната медицинска документация, която се намира в тях и въз основа, на която са освидетелствани. Когато тази документация не е приложена към заявлението за пенсиониране, същата се изисква от председателя на медицинската комисия по реда на чл. 10б, ал. 3 НПОС.

2.С § 2 от постановлението в чл. 4, т. 3 думите "Районната експертна лекарска комисия /РЕЛКК/" се заличават, поради което при отпускане на наследствени пенсии за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба следва да се представят експертни решения на ТЕЛК /НЕЛК/.

Съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, в сила от 01.01.2005 г., експертизата на степента на намалената възможност за социална адаптация на децата до 16-годишна възраст се осъществява от ТЕЛК с участието на специалисти по детски болести и социални работници.

На основание § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на ПМС № 39 от 11.03.2005 г. решенията на РЕЛКК и ЦЕЛКК, постановени до 31 декември 2004 г. запазват действието си при условие, че срокът, определен в тях, не е изтекъл.

3.С § 3 от постановлението е отменена разпоредбата на чл. 6, ал. 3 НПОС. С тази отмяна отпада изискването за извършване на периодични проверки от териториалните поделения на НОИ и от териториалните поделения на Националната служба за социално подпомагане дали са налице условията на чл. 89, ал. 1 КСО за изплащането на социалните пенсии за старост. Преценката дали годишният доход на член от семейството е по-малък от гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца, се извършва само при първоначално преценяване правото на социална пенсия за старост.

4.С § 4 от постановлението в чл. 7, ал. 4, т. 6 НПОС думите "РЕЛКК" се заличават, поради което при отпускане на персонални пенсии на лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КСО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди - членове на техните семейства, постоянно нуждаещи се от чужда помощ, се представя експертно решение на ТЕЛК /НЕЛК/. В тези случаи също се прилага разпоредбата на § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на постановлението.

5.С § 5 от постановлението е изменен чл. 8, т. 3 НПОС, отнасящ се до определяне на годишния доход по чл. 89, ал. 1 КСО като думите "месечните добавки по чл. 40, ал. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" са заменени с "месечните добавки по чл. 42 и чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания". Промяната е свързана с отмяната на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и влизането в сила от 01.01.2005 г. на Закона за интеграция на хората с увреждания.

Съгласно новата редакция на чл. 8, т. 3 НПОС при определяне на годишния доход по чл. 89, ал. 1 КСО не се включват месечните добавки по чл. 42 и чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

6.С § 6 от постановлението в чл. 9, ал. 1 думата "РЕЛКК" се заменя с "решението на медицинската комисия по чл. 10в". Предвид направеното изменение към пенсионното досие се прилага решението на медицинската комисия по чл. 10в НПОС.

7.С § 7 от постановлението в чл. 10 НПОС са направени следните изменения и допълнения:

- Създадена е нова ал. 5:

"(5) При отпускане на пенсии за инвалидност сроковете по ал. 1 и 4 текат от датата на постановяване решенията на медицинските комисии към териториалните поделения на НОИ. Ако експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано по реда на чл. 98, ал. 6 от КСО, длъжностното лице по пенсионно осигуряване се произнася в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на НЕЛК, съответно на решението на съда."

Във връзка с посочената разпоредба едномесечният и шестмесечният срок за произнасяне на длъжностното лице по пенсионното осигуряване се следят от датата на постановяване на решенията на медицинските комисии към териториалните поделения на НОИ. В случаите на обжалване пред Софийски градски съд длъжностното лице по пенсионно осигуряване се произнася в едномесечен срок от влизане в сила на решението на съда.

- Досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7 и 8, като в ал. 8 думите "ал. 1-6" се заменят с "ал. 1-7".

- Създадена е нова ал. 9:

"(9) Когато разпореждането за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии не може да бъде връчено по реда на ал. 8, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в Интернет или в общината или кметството. В този случай разпореждането се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението."

С новосъздадената алинея 9 на чл. 10 НПОС се определя начина, по който се връчва разпореждането за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии. Когато разпореждането не е връчено на лицето лично срещу подпис или чрез пощенската станция с обратна разписка, се поставя съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в Интернет или в общината или кметството, че е постановено разпореждане, подлежащо на връчване. РУСО избира кой способ за известяване да използва, тъй като изброяването е алтернативно. Разпореждането се счита за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставянето. Този срок започва да тече от деня, следващ деня на поставяне на съобщението. Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

Директорът на РУСО определя със заповед лицата, които участват в процеса на поставяне и снемане на съобщенията. Всички съобщения по чл. 10, ал. 9 НПОС се извеждат с изходящ номер от деловодството. За поставените или снети съобщения се съставя протокол. Копия от съобщенията и протоколите се съхраняват в пенсионната преписка и деловодството. Изпращаме ви примерни образци на приложения към чл. 10, ал. 9 НПОС: приложение № 1 на съобщение, приложение № 2 на протокол за поставяне и снемане на съобщение в РУСО и приложение № 3 на протокол за въведени съобщения в бюлетина за съобщения на страницата на НОИ в Интернет. За поставените съобщения се води регистър, в който се отбелязва денят и часът на поставяне, респективно снемане на съобщението.

Ако се прецени използването едновременно на поставяне на съобщения по чл. 10, ал. 9 от НПОС на табло и съобщение в Интернет страницата на НОИ, това следва да става задължително на една и съща дата. След приключване на въвеждането на съобщенията в Интернет за деня, се разпечатва протокол, който се подписва от служителя, извършил въвеждането. Публикуваните в Интернет съобщения по чл. 10, ал. 9 от НПОС са активни 30 дни от датата на поставянето им. След този срок съобщенията се снемат автоматично от Интернет страницата и се съхраняват на сървъра на РУСО и сървъра на Централно управление на НОИ.

8.С § 8 от постановлението в НПОС са създадени нови чл.10а, 10б и 10в. Те са съобразени с новосъздадените разпоредби на чл. 98, ал. 4, 5, 6 и 7 КСО и уреждат процедурите за дейността на медицинските комисии. Дадените указания на НОИ, изх. № 02 от 29.12.2004 г., относно устройството и дейността на медицинските комисии, наричани по-нататък Указанията, продължават да се прилагат.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 разпорежданията по чл. 10, ал. 1 НПОС за отпускане на лични пенсии за инвалидност и на добавки за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ.

При отпускане на пенсии по Кодекса за социално осигуряване, когато загубената работоспособност е установена след явяване на лицата пред ТЕЛК по настоящия им адрес, разпорежданията по чл. 98, ал. 1 КСО за отпускане на лични пенсии за инвалидност и за добавки за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес на лицето.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 разпорежданията по чл. 10, ал. 6 НПОС за лични пенсии за инвалидност и за добавки за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към Столично управление "Социално осигуряване", когато загубената работоспособност на лица, живеещи на територията на друга държава, с която Република България има сключена спогодба за социално осигуряване е установена само по медицинска документация, изготвена в съответната държава.

При необходимост от представяне на допълнителни документи, удостоверяващи здравословното състояние на лица, живеещи на територията на друга държава по спогодба, председателят на медицинската комисия към Столично управление "Социално осигуряване" уведомява упълномощеното длъжностно лице в дирекция "Международни спогодби". От своя страна дирекция "Международни спогодби" уведомява както заинтересованото лице, така и чуждия осигурителен институт, предоставил медицинската документация, по която е установена намалената работоспособност.

Когато загубената работоспособност е установена след явяване на лицата пред ТЕЛК (НЕЛК), разпорежданията по чл.10, ал.6 НПОС се издават въз основа на решение на медицинска комисия към съответното териториално поделение на НОИ.

Когато заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност и на добавка за чужда помощ е подадено в ТП на НОИ и компетентно да се произнесе по него е длъжностното лице в дирекция "Международни спогодби", заявлението се изпраща в дирекция "Международни спогодби" заедно с решението на медицинската комисия към съответното ТП на НОИ, най-късно до края на следващия работен ден.

В случаите, когато на лицата е постановено експертно решение на специализирана ТЕЛК и по заявленията за отпускане на пенсии за инвалидност и на добавки за чужда помощ е компетентна да се произнася дирекция "Международни спогодби", ТП на НОИ по постоянен адрес на заинтересованите лица изпращат на дирекция "Международни спогодби" решенията на медицинските комисии, в които поне един от членовете е лекар с призната специалност по съответния профил.

Съгласно чл. 10а, ал. 3 експертните решения, в които водещото заболяване е постановено от специализирана ТЕЛК, се разглеждат от медицински комисии, в които поне един от членовете е лекар с призната специалност по съответния профил.

Изискването за разглеждане на тези експертни решения от медицинските комисии, в които поне един от членовете е лекар с призната специалност по съответния профил, е наложено във връзка с предстоящо въвеждане на:

- нов ред на организация на работата на ТЕЛК (общи и специализирани), когато лицето има заболявания, изискващи участието на различни видове ТЕЛК;

- нова Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти.

ТП на НОИ, чийто медицински комисии разглеждат тези ЕР, са посочените в приложение № 1 на Указанията. Те разглеждат медицинската документация и експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК на лица, подали заявление за отпускане на пенсия за инвалидност в ТП на НОИ, отразени в същото приложение.

Остава в сила изискването на Указанията заседанията, на които се разглеждат тези ЕР, да се председателстват от председателя на медицинската комисия, която разглежда ЕР на обща ТЕЛК.

Съгласно чл. 10а, ал. 4 решенията на медицинската комисия се издават в 30-дневен срок от подаване на заявлението за отпускане на пенсия след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне степента на намалена работоспособност, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността.

Съгласно чл. 10б, ал. 1 след приемане на заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност и за добавка за чужда помощ упълномощено длъжностно лице по пенсионното осигуряване представя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО най-късно до края на следващия работен ден копие от експертното решение на ТЕЛК / НЕЛК/, представената от лицето медицинска документация и данни за входящия номер и датата на заявлението, подадено в ТП на НОИ.

Съгласно чл. 10б, ал. 2 председателят на медицинската комисия изисква медицинското експертно досие на лицето от Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) в срок три работни дни от получаване на заявлението.

Изискването и събирането на необходимата за работата на МК медицинска документация се осъществява от председателя на комисията. Медицинската документация се изисква с писмо с обратна разписка в срок 3 (три) работни дни от получаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ.

Съгласно чл. 10б, ал. 3 когато към заявлението не е представена медицинската документация, която се намира у лицето, председателят на медицинската комисия в срок 3 работни дни от получаване на заявлението уведомява писмено лицето да я представи. Председателят на медицинската комисия може да изисква и допълнителни документи, удостоверяващи здравословното състояние на лицето.

Председателят на МК прави преценка за необходимостта от изискване на допълнителна медицинска документация от лицето, след запознаване с наличната в медицинското експертно досие от РКМЕ.

Съгласно чл. 10б, ал. 4 Регионалната картотека на медицинските експертизи и лицето изпращат на председателя на медицинската комисия документите по ал. 2 и 3 на чл.10б в 5-дневен срок от получаване на искането.

Основание за предоставяне на медицинските експертни досиета от РКМЕ на ТП на НОИ е и чл. 39 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

В Проекта на Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи също нормативно е вменено задължението на РКМЕ да изпраща МЕД на ТП на НОИ при поискване.

Съгласно чл. 10б, ал. 5 в случаите по ал. 3 и 4 на чл.10б, 30-дневният срок по чл. 98, ал. 5 от КСО започва да тече от представяне на документите.

Спазването на сроковете е основен момент в работата на медицинските комисии. С направеното допълнение на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж 30-дневният срок започва да тече след като е изтекъл 14-дневният срок от датата на издаване на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК. След този срок лицето може да подаде молба за отпускане на пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ. Медицинските комисии не трябва да разглеждат ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, които са постъпили преди 14-дневния срок и не са заверени от експертите към РКМЕ (РЦЗ).

Срокът от 30 дни трябва да се спазва и при разглеждане на медицинските документи от специализирана МК. За организацията на работа и спазването на срока е отговорен председателят на МК, който при наличие на трудности от организационен характер следва да се обръща за съдействие към директора на съответното ТП на НОИ.

Когато лицето не е представило наличната медицинска документация, въз основа на която е освидетелствано, 30-дневния срок по чл. 98, ал. 5 КСО започва да тече от датата на представянето й. Медицинската комисия не се произнася до представянето на изисканата медицинска документация от лицето.

Съгласно чл. 10в, ал. 1 медицинската комисия на заседание разглежда медицинската документация и се произнася с решение в деня на заседанието. Решенията на комисията се вземат с единодушие. С решението си комисията може да потвърди решението на ТЕЛК/НЕЛК или председателят на комисията може да го обжалва по реда на чл. 98, ал. 6 от КСО.

Медицинските комисии да използват образеца на решение - приложение № 2 към Указанията.

Решенията, получената медицинска документация от лицата и медицинското експертно досие от РКМЕ да се завеждат от председателя на медицинската комисията в определените с Указанията образци на дневници (приложения № 3 и № 4).

Правилното попълване на дневниците е важна част от работата на МК. Предложението за графа "Дата на изпращане на СМК" към приложение № 4 се приема като наложително. За целта в приложение № 4 се създава нова графа № 7 - "Дата на изпращане на СМК", а досегашните графи с № 7 и 8 стават съответно № 8 и 9.

Съгласно чл. 10в, ал. 2 решенията на медицинската комисия, с които се потвърждават решенията на ТЕЛК/НЕЛК се предоставят на упълномощеното длъжностно лице по пенсионното осигуряване в срок 3 работни дни за отпускане на пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ. Медицинската документация, предоставена от лицето, и медицинското експертно досие за РКМЕ се връщат на лицето и на РКМЕ в 7-дневен срок от постановяване на решението.

Задължението за предоставяне на решенията на медицинската комисия на упълномощеното длъжностно лице по пенсионното осигуряване, както и връщането на медицинската документация на лицето и МЕД на РКМЕ се вменява на председателя на медицинската комисия. Връщането на медицинските документи да се извършва с писмо с обратна разписка.

Съгласно чл. 10в, ал. 3 експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК се обжалват, ако няма единодушие между членовете на медицинската комисия за потвърждаване на експертното решение или когато комисията реши, че те са издадени неправилно или незаконосъобразно.

В тези случаи председателят на медицинската комисия подава жалба в 14-дневен срок от деня на заседанието, на което е прието решението на комисията. В решението на МК се посочват мотивите за обжалването.

Съгласно чл. 10в, ал. 4 копие от жалбата до НЕЛК или до Софийски градски съд се изпраща на органа на медицинската експертиза, издал експертното решение, и на лицето, подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ.

Прилагат се указанията дадени с точка 4 "Обжалване на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК" на Указанията, а именно:

Жалбата срещу ЕР на ТЕЛК се подава чрез РКМЕ до НЕЛК. Към жалбата се прилага медицинското експертно досие и копие от решението на медицинската комисия.

Жалбата срещу ЕР на НЕЛК се изготвя съвместно с юриста на съответното ТП на НОИ и се подава чрез НЕЛК до Софийски градски съд. Към жалбата се прилага медицинското експертно досие и копие от решението на медицинската комисия. Копие от жалбата се изпраща и до РКМЕ.

Жалбите се изпращат с писмо с обратна разписка.

Да се използват образците на жалби - приложения №5 и №6 към Указанията.

Съгласно чл. 10в, ал. 5, ако решението на ТЕЛК/НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия, не се издава разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза.

9.С § 9 от постановлението в чл. 19, ал. 5 НПОС, изречение първо думите "и 4" са заличени, тъй като разпоредбата се отнася за срочната пенсия за ранно пенсиониране на учителите по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО.

10.С § 10 от постановлението в НПОС е създаден нов член 22а:

"Чл. 22а. Когато датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК /НЕЛК/ и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК /НЕЛК/, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането."

Разпоредбата е създадена във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 2 КСО и урежда началната дата на отпускане на лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване, в случаите когато датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК /НЕЛК/. Същата разпоредба се прилага и при определяне на началната дата на отпускане на пенсиите за инвалидност по § 4а от ПЗР на НПОС.

11. С § 11 от постановлението разпоредбата на чл. 30 ал. 6 НПОС е изменена така:

"(6) При преосвидетелстване на лица, на които пенсиите и добавките за чужда помощ са отпуснати пожизнено, те се изменят или прекратяват от датата на преосвидетелстването."

С направеното изменение се определя датата, от която следва да се прекратяват отпуснатите до пожизнено добавки за чужда помощ, когато при следващо преосвидетелстване на лицата не е установена необходимост от чужда помощ.

12.С § 12 от постановлението в чл. 32, ал. 1 абревиатурата "РЕЛКК" е заличена. Съгласно изменението за неработоспособни наследници по смисъла на чл. 82, ал. 1 и 2 КСО се считат лицата с определена 50 и над 50 на сто загубена работоспособност от ТЕЛК /НЕЛК/. За децата до 16-годишна възраст се прилага и разпоредбата на § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на постановлението.

13.С § 13 от постановлението в чл. 38 НПОС са направени следните изменения и допълнения:

- В ал. 1 след думата "години" се поставя запетая и се добавя "а за периода след 31 декември 2004 г. - в часове, дни, месеци и години". Посоченото допълнение е във връзка с изменената от 01.01.2005г. разпоредба на чл. 9, ал. 1 КСО. Съгласно направеното допълнение осигурителният стаж, положен след 31.12.2004 г. се изчислява в часове, дни, месеци и години.

Пример: От 01.03.2004г. до 12.08.2005г. включително лице работи по трудово правоотношение при непълно работно време - 7 часа, при законоустановено работно време - 8 часа.

Осигурителният стаж, положен до 01.01.2005 г. се изчислява по следния начин:

10 месеца х 21 раб. дни = 210 раб. дни

210 раб дни х 7 часа = 1470 часа

1470 часа : 8 часа =183, 75 раб. дни , които се приравняват на 184 раб. дни, на основание чл.38, ал.4 НПОС.

184 раб. дни : 21 раб. дни = 8 месеца и 16 раб. дни осигурителен стаж до 01.01.2005 г.

Осигурителният стаж, положен след 31.12.2004 г. се изчислява по следния начин :

7 месеца х 21 раб. дни + 10 раб. дни = 157 раб. дни

157 раб. дни х 7 часа= 1099 часа

1099 часа : 8 часа = 137 раб.дни и 3 часа

137 раб. дни : 21 раб. дни =6 месеца и 11 раб. дни, към които се прибавят получените 3 часа. Осигурителният стаж, положен след 31.12.2004 г. е 6 месеца 11 раб. дни и 3 часа

В удостоверението за осигурителния стаж на лицето - уд. обр. УП-3, за периода от 01.03.2004г. до 15.08.2005г. се вписват 1 година, 3 месеца, 6 раб. дни и 3 часа осигурителен стаж /8 месеца и 16 раб. дни , към които са прибавени 6 месеца 11 раб. дни и 3 часа/.

- Допълнена е разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 2 НПОС, като накрая в точка 2 е добавено "с изключение на случаите по ал. 15;" С направеното допълнение се уточнява, че осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време, с изключение на случаите, когато на посочените лица се зачита извънреден труд по реда на чл. 38, ал. 15 НПОС.

- Изменена е разпоредбата на чл. 38, ал. 4 НПОС както следва:

"(4) Когато при изчисляването по реда на ал. 2 и 3 за периода до 1 януари 2005 г. или при отпускане на пенсии след тази дата се получи остатък, по-голям от половината от дневното работно време, определено съгласно Кодекса на труда или друг нормативен акт, той се зачита за един ден осигурителен стаж."

Предвид посочената разпоредба, когато при изчисляването на осигурителния стаж, положен до 01.01.2005 г. се получи остатък, по-голям от половината от дневното работно време, той се зачита за един ден осигурителен стаж. Когато при изчисляване на осигурителния стаж, положен след 31.12.2004 г. се получи остатък, същият се зачита в часове.

Когато при изчисляване на общия осигурителен стаж на лицето е получен остатък в часове по-голям от половината от дневното работно време, при преценяване на правото на пенсия, както и при определяне на размера й, същия се зачита за един ден осигурителен стаж. Ако получения остатък в часове е равен или по-малък от половината от дневното работно време, същият не се взема предвид.

Например, ако общият осигурителен стаж на лицето е 38 години, 9 месеца, 20 раб. дни и 4 часа при преценяване на правото на пенсия, както и при определяне на размера, същият се окръгля на 38 години, 9 месеца и 20 работни дни, които следва да се превърнат в календарни. Ако общият осигурителен стаж на лицето е 38 години, 9 месеца, 20 раб. дни и 5 часа при преценяване правото на пенсия, както и при определяне на размера й, същият се окръгля на 38 години и 10 месеца. В посочените случаи е прието, че законоустановеното работно време е 8 часа.

- В чл. 38, ал. 3 НПОС е създадена нова точка 7, съгласно която за осигурителен стаж се зачита времето, за което на лицата е изплатено гарантирано вземане от фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". При зачитане и изчисляване на осигурителния стаж за времето, за което на лицата е изплатено гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се прилагат разпоредбите на КСО и НПОС. Осигурителният стаж се установява от работодателя с трудова книжка или с удостоверение - образец УП-3, когато зачетеният трудов стаж не е равен на осигурителния.

Със Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се уреждат условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя. Гарантираните вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Гарантират се само възникналите след 31.12.2004 г. вземания. Правото на гарантираните вземания възниква от датата на обнародване в Държавен вестник на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя.

С разпоредбите на чл. 22 и 23 от закона е регламентиран размерът на гарантираните вземания на работниците и служителите, които са в трудови правоотношения с работодателя към датата на обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и на работниците и служителите, на които трудовите правоотношения са прекратени през последните три месеца преди датата на обнародване на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 от закона, едновременно с изплащането на гарантираните вземания за трудовите възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, в съответните сметки на Националния осигурителен институт се внасят и дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване. Осигурителните вноски се изчисляват върху размера на гарантираните вземания по чл. 22 и 23 от закона за трудовото възнаграждение, без да се взема предвид минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност, в случаите, в които е изплатено само гарантирано вземане.

Когато работодателят е изплатил част от трудовото възнаграждение при изчисляването на размера на пенсията се взема предвид минималния осигурителен доход, ако сбора от изплатеното възнаграждение от работодателя и гарантираното вземане е по-малък от определения минималния осигурителен доход. В случаите, когато сбора от изплатеното от работодателя възнаграждение и гарантираното вземане е по-голям от минималния осигурителен доход при изчисляване на размера на пенсията се взема предвид сбора от доходите.

Върху паричните обезщетения, дължими от работодателя и изплатени като гарантирано вземане не се внасят осигурителни вноски. Гарантираните вземания за трудовото възнаграждение, върху които се внасят дължимите осигурителни вноски се вземат предвид при определяне на осигурителния доход, от който се изчислява размера на пенсията. Изплатените гарантирани вземания в размера на трудовото възнаграждение за времето, за което на лицата е зачетен осигурителен стаж по чл. 38, ал. 3, т. 7 НПОС, се посочват в удостоверението за осигурителен доход - образец УП-2 от работодателя, въз основа на изплащателната ведомост и на справката за размера на изплатените гарантирани вземания, внесените задължителни осигурителни вноски, данъци и запори на всеки от работниците и служителите, която териториалните поделения на НОИ изпращат на работодателя. Удостоверението образец УП-2 за този период се изготвя при спазване разпоредбите на чл. 70а КСО и чл. 46 НПОС. Следователно, ако в периода, за който на лицата е зачетен осигурителен стаж по чл. 38, ал. 3, т. 7 НПОС е включено време на неплатен отпуск, на временна неработоспособност и др., при изготвяне на удостоверението за осигурителен доход за това време се прилагат разпоредбите на чл. 70а КСО и чл. 46 НПОС.

- В чл.38 НПОС се създават нови алинеи 15 и 16 както следва:

"(15) От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.

(16) Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП-3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд."

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Предвид посочените разпоредби за осигурителен стаж се зачита трудът, който е отчетен като извънреден от работодателя и за който е изплатено възнаграждение за извънреден труд по реда на чл. 262, 263 от Кодекса на труда.

Осигурителят при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение издава удостоверение образец УП-3, в което освен зачетения осигурителен стаж за законоустановеното работно време посочва отделно часовете извънреден труд. При определяне на осигурителния стаж за законоустановеното работно време, както и на часовете извънреден труд превръщането на нощните часове през нощните смени в дневни се извършва от осигурителя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения.

С разпоредбата на § 19 от ПЗР на ПМС № 39 от 11.03.2005 г. в чл. 18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. се създаде нова алинея 2, съгласно която положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.

При преценяване правото на пенсия и изчисляване на размера й часовете извънреден труд, посочени в удостоверението обр. УП-3 се разделят на законоустановеното работно време и осигурителният стаж се зачита в дни и часове. Същият се прибавя към зачетения осигурителен стаж за законоустановеното работно време. В този случай зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.

Когато за определен период от време лицето е работило едновременно по повече от едно трудово /служебно/ правоотношение, длъжностното лице по пенсионното осигуряване изчислява осигурителния стаж за законоустановеното работно време като прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 11 НПОС и за осигурителен стаж зачита не повече от календарното време за съответния период. Към зачетения по този начин осигурителен стаж се прибавя изчисления в дни и часове извънреден труд по двете правоотношения, ако има такъв.

14. С § 14 от постановлението е направено изменение в разпоредбата на чл. 43, ал. 3 НПОС, съгласно което при зачитането на осигурителен стаж на основание чл. 43, ал. 1 НПОС обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на ТЕЛК. В тези случаи също се прилага разпоредбата на § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на постановлението.

15. С § 15 от постановлението в чл. 46 НПОС са направени следните изменения и допълнения:

- Прецизирана е разпоредбата на ал. 2, т. 2 като думата "малко" е заличена.

- Алинея 3 е изменена както следва:

"(3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск, на временна неработоспособност или за бременност и раждане, или законна стачка, се взема предвид:

1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването - полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;

2. за времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване за периодите:

а) преди 1 януари 2000 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби;

б) от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;

в) от 1 януари 2005 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение;

3. за времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период;

4. за времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда - възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период."

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя, когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице, както и за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател.

През време на отпуските по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в специалните закони.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда се взема предвид възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат - минималната месечна работна заплата установена за страната за съответния период.

16. С § 16 от постановлението във връзка с изменената от 01.01.2005 г. разпоредба на чл. 84 КСО, в чл. 49 НПОС са направени следните изменения и допълнения:

- Алинея 1 е изменена така :

"(1) Добавката по чл. 84 от КСО се изчислява от пенсията или от сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг (съпруга)."

- Създадена е нова ал. 3:

"(3) Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по чл. 84 от КСО се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 от КСО."

- Досегашните ал. 3 - 7 стават съответно ал. 4 - 8.

- Алинея 8 е изменена така:

"(8) Добавките по чл. 84 от КСО, отпуснати до 31 декември 2009 г. включително, се изчисляват от ограничения по § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО размер на пенсиите на починалия съпруг (съпруга)."

Указания за прилагане на тези текстове са Ви дадени с писмо № 91-01-310 от 30.12.2004 г.

17. С § 17 от постановлението се отменя алинея 6 на чл. 85 НПОС, поради което отпада задължението събраните суми от надвзети пенсии да се внасят в приход на съответния фонд на общественото осигуряване.

Писмо № 91-01-88 от 29.03.2005 г. на НОИ
XML Sitemap   ROR Sitemap   Карта на сайта