Относно: Издаването на данъчна фактура от фискално устройство Във връзва с поставените в писмото Ви въпроси Главна данъчна дирекция изразява следното становище:
Документирането и отчитането на разходите за експлоатация на леките автомобили следва да се извършва при спазване! на Закона за счетоводството и нормативните актове по прилагането му.
Документите, на базата,на които се отчитат разходите , за гориво, независимо дали левите автомобили се използват за административно-управленски нужди или други дейности, са: фактура за закупено гориво на името на предприятието, включително придружена с фискален бон, и пътни листове за осъществените превози във връзва с извършваната дейност.
Допустимо е данъчната фактура да бъде издадена от фискално устройство при спазване разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4 на министъра на финансите от 1999 г., съгласно която фискалните касови бележки, издадени от въведени в експлоатация фискални устройства, са едновременно и данъчни фактури по смисъла на чл. 94 от ЗДДС, ако отговарят на следните изисквания:
1. съдържат реквизити по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството;
2. съобразени са с разпоредбите на чл. 94 от ЗДДС;
3. имат надпис "Фискален бон".
В приложение № 1, раздел V, буква "б" към Наредба № 4 от 1999 г. е даден образец на разширена клиентска фискална касова бележка, която е едновременно и данъчна фактура, при условие че са попълнени реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.
Съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от 1999 г. за една клиентска сметка може да се издава фискална касова бележка само от един вид - обикновена или разширена, тип фактура.
Следователно към фактура, издадена от фискално устройство (разширена касова бележка), не се изисква прилагане на обикновена фискална касова бележка.