Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 19 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2003 Г.)
В сила от 01.01.2000 г. Приложение № 1 към ПМС № 30 от 10.03.2000 г. Обн. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г., изм. ДВ. бр.43 от 26 Май 2000г., изм. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.36 от 12 Април 2001г., изм. ДВ. бр.19 от 19 Февруари 2002г., попр. ДВ. бр.21 от 26 Февруари 2002г., доп. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., изм. ДВ. бр.76 от 6 Август 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.19 от 28 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.25 от 26 Март 2004г., доп. ДВ. бр.68 от 3 Август 2004г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2005г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2007г.
Глава първа.
ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИТЕ
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 1. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи. Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса или чрез упълномощено лице до териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес на заявителя.
(2) Общо заявление за отпускане на наследствена пенсия от наследници с различен адрес от един наследодател се разглежда от териториалното поделение на НОИ, в което е подадено, ако поне един от наследниците има постоянен адрес в района му.
(3) Заявление за отпускане на пенсия по международен договор може да се подава и до службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване.
(4) Сведенията за самоличността на заявителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането на пенсията, включително за пенсиите по международен договор, се вписват в заявлението.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
(6) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 6-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи. При необходимост за отпускане и изчисляване на пенсиите могат да се ползват данните за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4 КСО.
(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) Когато писмото по ал. 5 не е връчено на лицето, връчването се извършва по реда на чл. 10, ал. 9, а в случаите по ал. 6 - чрез изпращане на писмото до осигурителния институт на държавата, в която е постоянното пребиваване на лицето, и чрез поставяне на съобщение в страницата на НОИ в интернет.
Чл. 2. Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят:
1. (доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) документи за осигурителен (трудов) стаж и за прекратяване на осигуряването;
2. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. За времето от 1 януари 2000 г. се вписва годишното брутно трудово възнаграждение или доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.
Чл. 3. (1) Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се представят:
1. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и при пенсиите за трудова злополука или професионална болест - документите по чл. 2 до датата на инвалидизирането, с изключение на документите за прекратяване на осигуряването;
2. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.)
3. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), за което е изтекъл 14-дневният срок за обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), заедно с наличната медицинска документация, която се намира у лицето и въз основа на която е освидетелствано;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) при пенсиите за военна инвалидност за лицата по чл. 85, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се представя и удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицето;
5. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) при пенсиите за военна инвалидност за лицата по чл. 85, ал. 2 КСО, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили - документ от съответното поделение, удостоверяващ обстоятелствата, при които е пострадало лицето;
6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) при пенсиите за гражданска инвалидност - документ, удостоверяващ обстоятелствата, при които лицето е заболяло или е пострадало; документът се съставя от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице - в случаите по чл. 87, т. 1 КСО, и от кмета или от ръководителя на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието - в случаите по чл. 87, т. 2 КСО.
(2) Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се свързва служебно от териториалното поделение на НОИ с досието за трудова злополука или професионална болест.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия или добавка по чл. 84 КСО от наследодател, който не е бил пенсионер, освен документите, необходими за определяне на лична пенсия съобразно вида й, се представят и следните документи:
1. удостоверение за наследниците;
2. за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат - удостоверение от съответното учебно заведение, а ако са на наборна военна служба - военноотчетна книжка или удостоверение от съответното поделение;
3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с всички необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията;
4. за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото и срока на пенсията;
5. за децата - декларация, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи - декларация, че не са встъпили в граждански брак;
6. за родителите - декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители - удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината;
7. за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба - и документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната служба.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, се представят документите по чл. 4, т. 1-6, а към заявлението за отпускане на добавка по чл. 84 КСО - документите по т. 1 и 5.
Чл. 6. (1) Към заявлението за отпускане на социална пенсия за старост от лица, навършили 70-годишна възраст, се представя декларация по утвърден образец за семейно и имотно състояние и годишният доход на член от семейството. При определяне на годишния доход за членове на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-годишна възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак.
(2) Към заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност от лица, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто, се представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото, размера и срока на пенсията.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., попр. - ДВ, бр. 21 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Министерският съвет прави предложение до Народното събрание за отпускане на лична пенсия за особени заслуги по чл. 91 КСО въз основа на доклад на министъра, който осъществява провеждането на държавната политика в областта, в която са особените заслуги на лицето.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Персоналните пенсии по чл. 92 КСО се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 КСО могат да се отпускат на следните категории лица:
1. деца без право на наследствена пенсия от починал родител;
2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КСО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КСО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди - членове на техните семейства, постоянно нуждаещи се от чужда помощ; за членове на семейството се считат съпругът, съпругата, както и техните възходящи и низходящи по права линия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Лицата по ал. 2 следва да отговарят на изискванията за доход по чл. 89, ал. 1 КСО, а лицата по ал. 2, т. 2 и 3 е необходимо да имат и осигурителен стаж най-малко 3 години.
(4) Предложението за отпускане на персонални пенсии се изготвя въз основа на:
1. заявление от лицето, адресирано до НОИ, което включва мотивите за отпускане на персоналната пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние;
2. разпореждане на длъжностното лице от териториалното поделение на НОИ, с което се отказва отпускането на пенсия; когато няма постановено такова разпореждане, лицето представя документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия, или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж;
3. решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в Министерския съвет;
4. декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на член от семейството за 12 месеца преди искането на пенсия;
5. за лицата по ал. 2, т. 2 - и документ, че са родили и отгледали 5 и повече деца до 18-годишна възраст, удостоверение от общината (кметството), че не са били лишавани или ограничавани родителските им права и че децата не са били настанявани в държавни заведения за отглеждане за срок, по-голям от една година, освен по здравословни причини;
6. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) за лицата по ал. 2, т. 3 - и решение на ТЕЛК (НЕЛК) удостоверяващо, че болният за целия 10-годишен период е бил инвалид с намалена работоспособност над 90 на сто, който постоянно се е нуждаел от чужда помощ;
7. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) за лицата по ал. 2, т. 2 и 3 - документ за придобит осигурителен стаж не по-малко от 3 години.
8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2001 г.) за лицата по ал. 2, т. 1 - удостоверение за наследници.
(5) Персоналните пенсии се отпускат в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост.
(6) Заявлението и приложените към него документи, послужили за отпускане на персонална пенсия, се съхраняват в НОИ, с изключение на документите за осигурителен стаж, които се връщат на лицата.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) При определяне на годишния доход по чл. 89, ал. 1 КСО не се включват:
1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) добавките, компенсациите, индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите, с изключение на добавката по чл. 46, ал. 4 от отменения Закон за пенсиите;
2. помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане.
3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г, изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) семейните помощи за деца по чл. 2, т. 1 и 2 от Закона за семейни помощи за деца и месечните добавки по чл. 42 и 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) По първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя. Към досието се прилагат: заявлението за пенсия; документите за осигурителен доход; удостоверение за наследници; лични декларации; всички последващи заявления и жалби на лицето; експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), решението на медицинската комисия по чл. 10в; постановени актове, касаещи осигурителните права на лицето.
(2) Пенсионното досие се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща пенсията.
(3) Пенсионното досие на лицата, получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се съхранява в службата, на която е възложено прилагането на тези договори, а в териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията, се образува спомагателно досие.
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в шестмесечен срок от подаването на заявлението.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. се отпускат и изплащат в минималния размер за съответния вид пенсия до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Наследствените пенсии, които се изчисляват от пенсии за трудова дейност на наследодателя, се отпускат и изплащат по реда на ал. 2, като първоначалният им размер не може да бъде по-малък от 90 на сто от социалната пенсия за старост.
(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.) В случаите по ал. 2 и 3 длъжностното лице по пенсионно осигуряване се произнася в едномесечен срок след подаването на заявлението.
(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) При отпускане на пенсии за инвалидност сроковете по ал. 1 и 4 текат от датата на постановяване решенията на медицинските комисии към териториалните поделения на НОИ. Ако експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано по реда на чл. 98, ал. 6 КСО, длъжностното лице по пенсионно осигуряване се произнася в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на НЕЛК, съответно на решението на съда.
(6) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 43 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пенсиите по международен договор, по който страна е Република България, се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби в едномесечен срок от получаването на всички необходими документи и данни във връзка с подаденото заявление за пенсия.
(7) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) Длъжностните лица по ал. 1 и 6 издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума.
(8) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 43 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Препис от разпореждането по ал. 1 - 7 се връчва пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране.
(9) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато разпореждането за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии не може да бъде връчено по реда на ал. 8, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в Интернет или в общината или кметството. В този случай разпореждането се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението.
Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Разпорежданията по чл. 10, ал. 1 за отпускане на лични пенсии за инвалидност и на добавки за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ.
(2) Разпорежданията по чл. 10, ал. 6 за лични пенсии за инвалидност и за добавки за чужда помощ, когато загубената работоспособност е установена само по медицинска документация, изготвена в друга държава, с която Република България има сключена спогодба за социално осигуряване, се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ - София. Когато загубената работоспособност е установена след явяване на лицата пред ТЕЛК (НЕЛК), разпорежданията се издават въз основа на решение на медицинска комисия към съответното териториално поделение на НОИ.
(3) Експертните решения, в които водещото заболяване е постановено от специализирана ТЕЛК, се разглеждат от медицински комисии, в които поне един от членовете е лекар с призната специалност по съответния профил.
(4) Решенията на медицинската комисия се издават в 30-дневен срок от подаване на заявлението за отпускане на пенсия след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне степента на намалена работоспособност, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността.
Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) След приемане на заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност и за добавка за чужда помощ упълномощено длъжностно лице по пенсионното осигуряване представя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО най-късно до края на следващия работен ден копие от експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), представената от лицето медицинска документация и данни за входящия номер и датата на заявлението, подадено в териториалното поделение на НОИ.
(2) Председателят на медицинската комисия изисква медицинското експертно досие на лицето от регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) в срок 3 работни дни от получаване на заявлението.
(3) Когато към заявлението не е представена медицинската документация, която се намира у лицето, председателят на медицинската комисия в срок 3 работни дни от получаване на заявлението уведомява писмено лицето да я представи. Председателят на медицинската комисия може да изисква и допълнителни документи, удостоверяващи здравословното състояние на лицето.
(4) Регионалната картотека на медицинските експертизи и лицето изпращат на председателя на медицинската комисия документите по ал. 2 и 3 в 5-дневен срок от получаване на искането.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 30-дневният срок по чл. 98, ал. 5 КСО започва да тече от представянето на документите.
Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Медицинската комисия на заседание разглежда медицинската документация и се произнася с решение в деня на заседанието. Решенията на комисията се вземат с единодушие. С решението си комисията може да потвърди решението на ТЕЛК/НЕЛК или председателят на комисията може да го обжалва по реда на чл. 98, ал. 6 КСО.
(2) Решенията на медицинската комисия, с които се потвърждават решенията на ТЕЛК/НЕЛК, се предоставят на упълномощеното длъжностно лице по пенсионното осигуряване в срок 3 работни дни за отпускане на пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ. Медицинската документация, предоставена от лицето, и медицинското експертно досие за РКМЕ се връщат на лицето и на РКМЕ в 7-дневен срок от постановяване на решението.
(3) Експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК се обжалват, ако няма единодушие между членовете на медицинската комисия за потвърждаване на експертното решение или когато комисията реши, че те са издадени неправилно или незаконосъобразно.
(4) Копие от жалбата до НЕЛК или до Софийския градски съд се изпраща на органа на медицинската експертиза, издал експертното решение, и на лицето, подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ.
(5) Ако решението на ТЕЛК/НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия, не се издава разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Спирането на пенсията по чл. 95 КСО се извършва, както следва:
1. по чл. 95, т. 1 - от датата на заявлението или от друга дата, ако такава е посочена;
2. по чл. 95, т. 2 - от датата, до която е отпусната пенсията за инвалидност;
3. по чл. 95, т. 3 - от първо число на месеца, за който не е получена пенсията;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) по чл. 95, т. 4 - от датата на отпускане на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 КСО.
Чл. 12. (1) Органът, издал разпореждането за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсиите и добавките към тях, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, може да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани:
1. явни фактически грешки;
2. технически грешки - неправилно определяне на пенсията поради аритметични грешки в сборовете на осигурителния (трудовия) стаж, трудовото възнаграждение (осигурителния доход), погрешно изчислен размер или грешки, допуснати при подаване на данни за електронна обработка на информацията;
3. пропуски - не са взети предвид представени документи, имащи значение за определяне размера на пенсията;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) основанията по чл. 99 КСО.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1-3 разпореждането се поправя от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването, възстановяването на пенсиите и добавките към тях или възстановяването на неправилно изплатените суми за пенсии. Лицата се уведомяват за извършените поправки и изменения в разпореждането, което може да се обжалва по реда на чл. 13.
(3) Когато по реда на ал. 1 се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер, разликата се изплаща и за минало време, но за не повече от 3 години назад от датата на постановяване на разпореждането.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато по реда на ал. 1 се определи пенсия или добавка към нея в по-малък размер, надвзетите суми се възстановяват при спазване разпоредбите на чл. 114 и 115 КСО.
(5) В случай на изменяне на пенсията в резултат на прилагане разпоредбите на международен договор получените в повече суми се удържат от лицата без лихва.
(6) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) По реда на ал. 1 - 5 се изменят или отменят разпореждания и когато в териториалното поделение на НОИ са представени документи, отнасящи се до правото и размера на пенсията, както и до началната дата на отпускането й.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Разпорежданията за пенсии и добавки към тях по чл. 98, ал. 1, изречение първо от КСО могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Разпорежданията по чл. 98, ал. 1, изречение второ от КСО могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред управителя на НОИ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Разпорежданията по чл. 98, ал. 2, изречение първо от КСО могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
(4) Решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред съответния окръжен съд, а решенията на управителя на НОИ - пред Софийския градски съд.
(5) Решенията на окръжния (Софийския градски) съд подлежат на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Закона за Върховния административен съд.
Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Пенсионерите и наследниците им са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Пенсионер, който не съобщи в срока по ал. 1 за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й, и продължава да я получава, връща неправилно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.
Раздел II.
Пенсии за осигурителен стаж и възраст
Чл. 15. (1) Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари 2000 г. до 1 януари 2005 г. за мъжете и до 1 януари 2009 г. за жените се придобива:
1. от 1 януари 2000 г. - при възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 98 за мъжете и 88 за жените;
2. от 1 януари 2001 г. - при възраст 61 години за мъжете и 56 години за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 99 за мъжете и 89 за жените;
3. от 1 януари 2002 г. - при възраст 61 години и 6 месеца за мъжете и 56 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 90 за жените;
4. от 1 януари 2003 г. - при възраст 62 години за мъжете и 57 години за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 90 за жените;
5. от 1 януари 2004 г. - при възраст 62 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 90 за жените;
6. от 1 януари 2005 г. - при възраст 63 години за мъжете и 58 години за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 91 за жените;
7. от 1 януари 2006 г. - при възраст 58 години и 6 месеца и сбор от осигурителния стаж и възрастта 92 за жените;
8. от 1 януари 2007 г. - при възраст 59 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта 93 за жените;
9. от 1 януари 2008 г. - при възраст 59 години и 6 месеца и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 за жените;
10. от 1 януари 2009 г. - при възраст 60 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 за жените.
(2) В случай че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж, и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.
(3) При преценяване на правото и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория.
Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) При осигурителен стаж от различни категории труд трудовият стаж от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория по реда на чл. 104, ал. 2-7 КСО.
(2) От 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва:
1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория;
2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория.
(3) За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 КСО се зачита:
1. изслуженото време на кадрова военна служба;
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) изслуженото време във ведомствата по чл. 69, ал. 2 КСО.
(2) Трудовият стаж по ал. 1 се зачита за първа категория труд.
Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) При преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КСО осигурителният стаж, извън този по чл. 17, може да допълва без превръщане трудовия стаж, при условие че е придобит преди уволнението им от посочените служби.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Осигурителният стаж по ал. 1 може да допълва трудовия стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69, ал. 1 и 2 КСО само при наличието на 16 години и 8 месеца действително изслужени по чл. 17.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) При пенсиониране по условията на чл. 69 КСО осигурителният стаж по чл. 17 се зачита при взаимно допълване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО се пенсионират по реда на чл. 68 и § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО.
Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Учителски стаж е осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.
(3) Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ., бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г.) Право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност или от длъжност по ал. 2 са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) На лицата, придобили право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране в намален размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. След навършване на тази възраст пенсията им за осигурителен стаж и възраст се изплаща в пълен размер от фонд "Пенсии".
(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г.) На лицата, пенсионирани по условията на § 5, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, но не по-късно от навършване на 65-годишна възраст. След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО или навършване на 65-годишна възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд "Пенсии".
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) При изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 КСО се закръглява до втората цифра след десетичния знак. Когато третата цифра е под 5 - не се взема предвид, а когато е 5 и над 5 - втората цифра след десетичния знак се увеличава с една единица.
(2) Пропорционалната част от процентите за месеците осигурителен стаж в случаите по чл. 70, ал. 1, изречение първо от КСО е, както следва:
1 месец = 0,08 7 месеца = 0,58
2 месеца = 0,17 8 месеца = 0,67
3 месеца = 0,25 9 месеца = 0,75
4 месеца = 0,33 10 месеца = 0,83
5 месеца = 0,42 11 месеца = 0,92
6 месеца = 0,50 12 месеца = 1,00
(3) Пропорционалната част от процентите за месеците осигурителен стаж в случаите по чл. 70, ал. 1, изречение второ от КСО е, както следва:
1 месец = 0,13 7 месеца = 0,88
2 месеца = 0,25 8 месеца = 1,00
3 месеца = 0,38 9 месеца = 1,13
4 месеца = 0,50 10 месеца = 1,25
5 месеца = 0,63 11 месеца = 1,38
6 месеца = 0,75 12 месеца = 1,50"
Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 КСО - за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 КСО - за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 КСО - за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) При представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75 - 77 и чл. 79 КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. с Решение № 7581 на ВАС - ДВ, бр. 76 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест след 1 януари 2000 г., могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. Такава промяна могат да поискат и лицата с отпуснати пенсии за изслужено време и старост до 31 декември 1999 г. Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението.
(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г.) Лицата, на които са отпуснати пенсии за инвалидност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход до 31 декември 1999 г., и нямат осигурителен стаж след тази дата, могат да поискат преизчисляване на пенсията по реда на чл. 75 - 77 и 79 КСО, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението.
(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) При преизчисляване на пенсията по ал. 1 и 2 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото отпускане на пенсията.
(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) При преизчисляване на пенсията по ал. 3 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната, въз основа на който е определен размерът на пенсията при първоначалното й отпускане, или доходът по ал. 5, ако пенсията е преизчислена по ал. 1 или 2 въз основа на този доход.
(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) За пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г., при преизчисляването им по ал. 1 - 4 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 1999 г.
Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) При определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноската за фонд "Пенсии" за съответния период.
(2) Среднопретегленото съотношение по ал. 1 се намира, като вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване се раздели на вноската за фонд "Пенсии" за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят. Сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода.
Раздел III.
Пенсии за инвалидност
Чл. 22. (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94 КСО. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КСО.
Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК) и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането.
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на чл. 23 - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга.
(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) При изчисляване размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 и 2 от КСО се определя по реда на чл. 20, ал. 1 и 2.
Чл. 24. Слепите по рождение и ослепелите преди постъпването им на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при наличие на осигурителен стаж, независимо от продължителността му, придобит към датата на подаване на заявлението.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) При определяне размера на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на лица, които нямат 3 години трудов стаж до 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70 КСО от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г.) На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по чл. 75, ал. 4 КСО. Пенсиите се определят по реда на чл. 75 - 77 КСО от датата, на която е подадено заявлението, след навършване на една година осигурителен стаж.
Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията в 6-месечния срок по чл. 94 КСО, размерът на пенсията при отпускането й се определя според наличния осигурителен стаж към датата на инвалидизиране, а от датата на заявлението се изменя с придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията след 6-месечния срок, размерът на пенсията при отпускането й се определя според наличния осигурителен стаж към датата на заявлението.
(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) При пенсии по международен договор, при които размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж, признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно законодателството на другата държава.
(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Алинея 4 не се прилага, ако в международния договор, който е в сила за Република България, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията.
Чл. 27. Териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) се произнася по въпроса за причинната връзка между заболяването (смъртта) и условията на труда, описани в досието за злополука (професионална болест) или в заместващото го съдебно решение.
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) В случаите по чл. 66, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.), правото и размерът на пенсията се определят спрямо новата дата на инвалидизиране само при постъпило заявление от лицето, ако това е по-благоприятно за него.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) В случаите по чл. 66, т. 2 и 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността правото и размерът на пенсията за инвалидност се преценяват спрямо новата дата на инвалидизиране.
Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29, изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 75-77 КСО.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато пенсията по международен договор се определя само за български осигурителен стаж по-малък от една година и към датата на инвалидизиране осигуреното лице е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със съответната пропорционална част, която съставляват месеците български осигурителен стаж от процента по чл. 75, ал. 1 КСО.
Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г.) Пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК).
(2) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, се отпуска пожизнено. Ако лицето е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО през срока, за който му е определена намалена работоспособност, пенсията и добавката за чужда помощ по чл. 103 КСО се считат за отпуснати пожизнено от датата на навършване на възрастта.
(3) Преосвидетелстването на лицата със загубена работоспособност се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната.
(5) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато след преосвидетелстването е определен по-висок процент на загубена работоспособност, но размерът на пенсията се окаже по-малък от получавания до момента, се запазва размерът на пенсията, който се е изплащал при по-ниския процент на загубена работоспособност.
(6) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) При преосвидетелстване на лица, на които пенсиите и добавките за чужда помощ са отпуснати пожизнено, те се изменят или прекратяват от датата на преосвидетелстването.
Раздел IV.
Наследствени пенсии
Чл. 31. (1) Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца.
(2) При осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя.
(3) При прекратяване на осиновяването осиновените деца възстановяват правото си на пенсия от рождените си родители и обратно.
Чл. 32. (1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г.) При преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО.
Чл. 33. Наследниците на безвестно отсъстващ пенсионер или осигурен, който има право на пенсия, получават временно наследствена пенсия след влизането в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Пенсията се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо. Тази пенсия става постоянна, след като смъртта на лицето се обяви по съдебен ред. Ако отсъстващият се окаже жив, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване без лихва.
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, са:
1. ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение; те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;
2. лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) лица, които учат в чужбина; те установяват това обстоятелство и срока на обучението с документи, издадени от учебните заведения в началото на всеки семестър или учебна година; документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република Българя е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.).
(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години.
(3) Лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса.
(4) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата, които са прекъснали обучението си поради незаверен семестър, получават пенсията си до датата на прекъсването, посочена в заповедта на ректора, а ако няма такава дата - до датата, на която е издадена заповедта.
Чл. 35. (1) При смърт на двамата родители (осиновители) наследствената пенсия на децата се определя от сбора на пенсиите на починалите, без да се вземат предвид другите наследници с право на пенсия, ако има такива. На последните се определя следващата им се пенсия, като се взема предвид общият брой на наследниците с право на пенсия, включително децата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато единият наследодател е получавал или е имал право на пенсия, която не може да преминава в наследствена, и няма право на друг вид пенсия по условията на КСО, наследствената пенсия се определя в размерите по чл. 81, ал. 1 КСО само от пенсията на другия родител.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато и двамата наследодатели са получавали пенсии или са имали право на пенсии, които не могат да преминават в наследствени, и нямат право на друг вид пенсия по условията на КСО, децата нямат право на наследствена пенсия по глава шеста, раздел III от КСО.
Чл. 36. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г.) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и не получават лична пенсия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията по чл. 82, ал. 4 КСО.
Раздел V.
Установяване и зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица - времето, за което са внесени осигурителни вноски.
(2) Осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. Този стаж се установява по оригинални документи, издадени от компетентните органи на съответната чужда държава.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) При отпускане на пенсии по международен договор, когато осигурителният стаж, придобит в двете страни, съвпада, той се зачита за положен в Република България, ако трудовата дейност фактически е извършвана на нейна територия.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември 2004 г. - в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени, и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски за:
1. всички осигурени социални рискове;
2. всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест;
3. всички осигурени социални рискове без безработица;
4. инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест;
5. инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) За времето преди 1 януари 2003 г. осигурителният стаж за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО се зачита и изчислява, както следва:
1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време;
2. осигурителният стаж на лицата, които са отработили по-малко от посоченото в т. 1 работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на законоустановената за тях дневна продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време;
3. осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната;
4. за един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната; ако през месеца е получено възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г.) Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7 и ал. 2 КСО за времето след 31 декември 2002 г., а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 - за времето след 27 декември 2003 г., се зачита и изчислява:
1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и ал. 2 са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението им, а за работниците и служителите - върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност;
2. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) осигурителният стаж на лицата по т. 1, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време, с изключение на случаите по ал. 15;
3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) за осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода на работа по договорите;
4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) за осигурителен стаж на лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода, през който е извършена трудова дейност;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г.) времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година и на платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони; когато лицето е работило при непълно работно време, тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г.) времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време;
7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) времето, за което на лицата е изплатено гарантирано вземане от фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
(4) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато при изчисляването по реда на ал. 2 и 3 за периода до 1 януари 2005 г. или при отпускане на пенсии след тази дата се получи остатък, по-голям от половината от дневното работно време, определено съгласно Кодекса на труда или друг нормативен акт, той се зачита за един ден осигурителен стаж.
(5) Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с нормативно признатите разходи се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.
(7) За един месец осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.
(8) За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.
(9) При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни.
(10) Ако зачетените за осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са по-малко от работните дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж, включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и пълните месеци, зачетени за осигурителен стаж, през годината.
(11) Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец.
(12) Една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца.
(13)Среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.
(14) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Осигурителният стаж на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като за един месец осигурителен стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите училища - 50 часа, и са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато са изработени по-малко от 75, съответно 50, часа, общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2, и осигурителният стаж се зачита в дни, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съобразно зачетеното за осигурителен стаж време.
(15) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.
(16) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.
Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) На наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно за осигурителен стаж преди 1 януари 2003 г. се зачитат:
1. годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната;
2. месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото в т. 1 трудово възнаграждение, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата;
3. дните за месеца, през който е получена по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, се зачитат, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) За един месец осигурителен стаж на лицата по ал. 1 след 31 декември 2002 г. се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност.
Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО.
(2) Документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) За времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж." Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) В случаите, когато документите по ал. 2 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато няма данни за трудовото възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - минималния ме
