Писмо № 24-00-662 от 19.04.2005 г. на МФ
Доказателствената сила на представените от трето лица (доставчик на ревизираното лице) документи
В чл. 64 от ЗДДС са определени условията, които кумулативно следва да са налице, за да бъде признато право на данъчен кредит за получателя на доставката. Едно от тези условия е това по т. 2 - данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. След като за съответните данъчни периоди в справката-декларация получателят на доставката е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, то в хода на данъчната ревизия за данъчния орган възниква задължение за установи и факта при спазване на условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС като едно от условията за възникване на право на данъчен кредит. В този смисъл ако при извършване на насрещна проверка на доставчик на ревизираното лице се установи, че същият не е открит на декларирания данъчен адрес и не може да се установи обстоятелството дали по издадените от него фактури същият е спазил изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 50 от ДПК, в случай че доставчикът на ревизираното лице представи документи пред органа, извършващ насрещната проверка или пред ревизиращия орган, същите ще се считат събрани по реда на ДПК.
Този извод се налага и от изискването на чл. 6, ал. 1 от ДПК, регламентиращ принципа на обективност в данъчното производство и задължаващ данъчните органи в пределите на своята компетентност да установяват обективно всички факти и обстоятелство, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти, както и от разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ДПК, предвиждаща възможността за събиране на доказателство и по инициатива на данъчния субект, което представлява гаранция за защита на техните интереси в образувано данъчно производство. Друг аргумент е и фактът, че тези доказателство се представят във връзка с отправено до същото лице искане за представяне на документи и писмени обяснения в хода на неприключило ревизионно производство.
В този случай е необходимо ревизиращите органи да уведомят данъчните органи, извършващи насрещна проверка, за представените пред тях доказателство и отправят повторно искане за извършване на насрещна проверка в счетоводството на доставчика.
При условие че в резултат и на повторната насрещна проверка се установи, че доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес и не се извърши проверка в счетоводството му, се счита, че доказателствата (в конкретния случай - незаверени копия от фактури, хронологичен опис на счетоводни операции по месеци за 2002 г., дневници за продажби, справки-декларации, сред които липсват хронологични регистри по сметка 453/2 за 2001 г. и 2002 г.), представени пред ревизиращия орган, не следва да бъдат взети предвид при определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Аргументите се извеждат от разпоредбата на чл. 81, ал. , от ДПК, доколкото преценката на доказателствената сила на документите изисква извършването на проверка в счетоводната документация на проверяваното лице, както и извършване на последващи действия на основание чл. 87 от ДПК.
