Закон за кредитните институции
В сила от 01.01.2007 г. Обн. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за лицензирането, осъществяването на дейността, надзора и прекратяването на кредитните институции с цел да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите.
(2) Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари.
(3) Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и за банките, създадени с отделен закон, доколкото в него не е предвидено друго.
Чл. 2. (1) Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
(2) Банката може да извършва и следните дейности, ако са включени в нейния лиценз:
1. извършване на безналични преводи и други форми на безналични плащания като акредитив и инкасо;
2. издаване и администриране на средства за плащане като електронни платежни инструменти, пътнически чекове;
3. приемане на ценности на депозит;
4. дейност като депозитарна или попечителска институция;
5. извършване на парични преводи извън случаите по т. 1;
6. финансов лизинг;
7. гаранционни сделки;
8. търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти със:
а) инструменти на паричния пазар - чекове, менителници, депозитни сертификати и други;
б) чуждестранна валута и благородни метали;
в) финансови фючърси, опции, инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, както и други дериватни инструменти;
9. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с прехвърляеми ценни книжа, участие в емисии на ценни книжа, както и други услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
10. финансово брокерство;
11. консултации относно портфейлни инвестиции;
12. покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);
13. придобиване и управление на дялови участия;
14. отдаване под наем на сейфове;
15. събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти;
16. други подобни дейности, определени с наредба на Българската народна банка (БНБ).
(3) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 03.07.2007 г.) Придобиването, регистрирането, сетълментът, изплащането и търговията с държавни ценни книжа се извършват при условията и по реда на Закона за държавния дълг. Търговията с държавни ценни книжа, осъществявана на регулирани пазари на финансови инструменти и на многостранни системи за търговия, се извършва по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти.
(4) Банката не може да извършва по занятие други дейности извън посочените в ал. 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността й или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити. Банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги.
(5) Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал. 2, т. 1 - 4 може да извършва само:
1. лице, което е получило лиценз за банка от БНБ;
2. банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от БНБ да осъществява дейност в Република България чрез клон;
3. банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност от компетентните органи на държава членка, която предоставя директно или чрез клон услуги на територията на Република България.
(6) Освен банките електронни пари могат да издават и дружества за електронни пари, които са:
1. получили лиценз от БНБ;
2. получили лиценз от компетентните органи на държава членка и предоставят услуги на територията на Република България директно или чрез клон.
Чл. 3. (1) Финансова институция е лице, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е извършването на една или повече от дейностите, посочени в чл. 2, ал. 2, т. 5 - 14, както и отпускането на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
(2) Доколкото в закон не е предвидено друго, за извършването на дейностите по ал. 1 не е необходимо разрешение. В срок 14 дни от започване на дейността си финансовите институции, които не подлежат на лицензиране и надзор по друг закон, уведомяват БНБ за кръга на извършваните от тях сделки.
(3) Българската народна банка може да изисква от всяка финансова институция да й предостави информация относно правния статут и дейността си.
Чл. 4. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
1. Българската народна банка, чиято дейност се урежда със закон;
2. лицензираните пощенски оператори на универсална пощенска услуга - относно извършваните от тях парични операции, характерни за тяхната дейност и уредени в отделен закон;
3. взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски.
Чл. 5. Забраната за публично привличане на влогове и други възстановими средства не се прилага за:
1. българската държава и общините или международните публични организации, чиито членове са една или повече държави членки - при приемането на възстановими парични средства в случаите, определени със закон;
2. дейността на лица, когато тази дейност е изрично уредена със закон и е обект на надзор, предназначен да защити вложителите и инвеститорите.
Чл. 6. (1) Лице, което не притежава лиценз за извършване на банкова дейност, не може да използва в своето наименование, в рекламната си или в друга дейност думата "банка" или някои от производните й на чужд език или друга дума, означаваща извършване на банкова дейност.
(2) Забраната по ал. 1 не се прилага за институция, чието име е установено или признато със закон или с международно споразумение, по което Република България е страна, както и когато от смисъла, в който е употребена думата "банка", е ясно, че институцията няма за предмет на дейност извършването на банкови сделки.
(3) Наименованието на банка не може да наподобява наименованието на друга банка, осъществяваща дейност в Република България, или наименованието на реномирана банка на международния финансов пазар.
(4) Банка, лицензирана в държава членка, която възнамерява да извършва дейност на територията на Република България, използва същото наименование, което използва в държавата членка по седалище. Ако наименованието на тази банка наподобява наименованието на друга банка, осъществяваща дейност в Република България, за разграничаването им БНБ може да изиска това наименование да бъде придружено от отличителни добавки.
Глава втора.
УЧРЕДЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА БАНКА
Чл. 7. (1) Банката се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, за нея се прилага Търговският закон.
(2) Минимално необходимият внесен капитал при учредяването на банка е не по-малък от 10 млн. лв.
(3) Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал по ал. 2 могат да са само парични.
(4) Банката може да открива повече от един клон в отделно населено място, включително в населеното място, където е седалището й.
(5) Вписаните в търговския регистър седалище и адрес на управление на банката трябва да съвпадат с мястото, където се извършва реално управлението й, и да се намират в държавата, където банката действително упражнява дейността си.
Чл. 8. Банката издава само безналични акции. Всяка акция дава право на един глас.
Чл. 9. Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в Търговския закон, и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката.
Чл. 10. (1) Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, от които поне едно владее български език. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителство на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.
(2) Лицата по ал. 1 трябва да управляват банката, като присъстват лично на адреса й на управление.
(3) Юридическо лице не може да бъде член на управителен съвет или на съвет на директорите на банката.
Чл. 11. (1) Член на управителен съвет, на съвет на директорите, както и прокурист, с изключение на този, чието упълномощаване е само за дейността на клон на банка, лицензирана в Република България, може да бъде лице, което:
1. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от "магистър";
2. притежава достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата дейност, а всяко от лицата по чл. 10, ал. 1, изречение първо - и да е работило най-малко 5 години на длъжност с ръководни функции в банка или в сравнимо с банка дружество или институция, съобразно критерии, определени от БНБ;
3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;
4. не е било през последните две години преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако има неудовлетворени кредитори, независимо дали е възстановено в права;
5. не е било член на управителен или контролен орган на банка през последните две години преди датата на решението за обявяването й в несъстоятелност;
6. не е лишено или лишавано от право да заема материалноотговорна длъжност;
7. не е съпруг или роднина до трета степен включително по права или по съребрена линия с член на управителен или контролен орган на банката и не се намира във фактическо съжителство с такъв член;
8. не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник.
(2) Наличието на необходимата квалификация и професионален опит по ал. 1, т. 2 се удостоверява със сертификат, издаден от БНБ. Условията и редът за издаването и отнемането на сертификата се определят с наредба на БНБ.
(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 - 8 се установяват с декларация.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и за управителите на клонове на банки със седалище в трета държава.
(5) Лице, което не отговаря на изискванията на ал. 1 или 4, а за управляващите банката - и на чл. 10, ал. 1, се отстранява от длъжност от БНБ, ако не бъде освободено от съответния орган в посочения от нея срок.
Чл. 12. Член на надзорния съвет на банка или представител на юридическо лице в надзорния съвет може да бъде лице, което отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 3 - 8. Българската народна банка отстранява от длъжност лице, което не отговаря на тези изисквания, ако не бъде отстранено в определения от нея срок.
Глава трета.
ЛИЦЕНЗИРАНЕ И РАЗРЕШЕНИЯ
Раздел I.
Лиценз за банкова дейност
Чл. 13. (1) За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.
(2) Заявлението за издаване на лиценз се подава в писмена форма и към него се прилагат:
1. уставът и другите учредителни актове на заявителя;
2. документи, съдържащи данни за записаните акции и направените вноски;
3. план за деловата дейност на банката, съдържащ изчерпателно описание на дейностите, които ще бъдат извършвани, клиентската и продуктовата структура, целите, политиката и стратегията на банката, финансова прогноза за развитие за тригодишен период;
4. описание на управленската и организационната структура, включващо дейността на отделните организационни единици, разпределението на отговорностите между изпълнителните директори и другите администратори, организацията и управлението на информационната система на банката, включително на механизма за защита на информацията;
5. описание на системите за вътрешен контрол и на системите за управление на рисковете, както и програма за мерките срещу изпирането на пари;
6. имената и адресите на членовете на надзорния и управителния съвет (съвета на директорите) на банката и подробни писмени данни за тяхната квалификация и професионален опит;
7. писмени данни за името/наименованието и адреса/седалището на лицата, записали пряко или косвено три и над три на сто от акциите с право на глас, както и за тяхната професионална (делова) дейност през последните 5 години; физическите лица и законните представители на юридическите лица представят писмени декларации:
а) че вноските срещу записани акции са направени със собствени средства;
б) относно произхода на средствата, от които са направени вноските;
в) за платените от тях данъци през последните 5 години;
8. документ за регистрация и писмени данни относно лицата, притежаващи акции или дялове в капитала или имуществото им или упражняващи контрол върху тях - за юридическите лица по т. 7;
9. други сведения и документи, определени с наредба или поискани от БНБ, с цел да бъдат установени обстоятелствата, необходими за извършване на преценка налице ли са условията за издаване на лиценз или за отказ.
(3) Приема се, че вноските са направени със собствени средства, когато към датата на извършване на вноската:
1. за физическите лица - разликата между техните разполагаеми парични средства по банкови сметки и размера на задълженията им е по-голяма от размера на вноската;
2. за юридическите лица - размерът на вноската е по-малък както от нетната стойност на капитала, определена като разлика между активите и задълженията по счетоводен баланс, така и от техните разполагаеми парични средства по банкови сметки.
(4) Българската народна банка провежда предварителни консултации с компетентния орган за банков надзор, преди да издаде лиценз за банкова дейност на:
1. банка, която ще бъде дъщерно дружество на банка, получила лиценз в друга държава членка;
2. банка, която ще бъде дъщерно дружество на предприятие майка на друга банка, получила лиценз в друга държава членка;
3. банка, която ще бъде контролирана от лица, упражняващи контрол върху друга банка, получила лиценз в друга държава членка.
(5) Българската народна банка провежда предварителни консултации с компетентния орган за надзор върху застраховател или инвестиционен посредник в друга държава членка, преди да издаде лиценз за банкова дейност на:
1. банка, която ще бъде дъщерно дружество на застраховател или инвестиционен посредник, получил лиценз в друга държава членка;
2. банка, която ще бъде дъщерно дружество на предприятие майка, което има за дъщерно дружество застраховател или инвестиционен посредник, получил лиценз в друга държава членка;
3. банка, която ще бъде контролирана от лица, упражняващи контрол върху застраховател или инвестиционен посредник, получил лиценз в друга държава членка.
(6) Консултациите с компетентните надзорни органи включват въпроси относно акционерите, репутацията и опита на лицата, участващи в управлението на дружества по ал. 4 или 5, оценката за спазването на надзорните изисквания, както и всяка друга информация, която има значение за издаването на лиценза.
Чл. 14. (1) Преди да се произнесе по заявлението за издаване на лиценз, БНБ извършва проучвания за установяване на валидността на представените документи, надеждността и финансовото състояние на заявителя.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) Преди да се произнесе по искането за извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, БНБ взема предвид писменото становище на Комисията за финансов надзор, което се представя в едномесечен срок от писменото искане на БНБ, с приложени към него документи.
(3) Лиценз за извършване на банкова дейност се издава, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1. уставът и другите учредителни актове на заявителя съответстват на закона;
2. уставът на заявителя не съдържа разпоредби, които застрашават сигурността на активите;
3. капиталът на банката и внесената част от него са не по-малко от изисквания минимален размер;
4. по преценка на БНБ дейността, която заявителят възнамерява да извършва, осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност;
5. членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет отговарят на изискванията по този закон и спрямо тях не е налице законова забрана за заемане на длъжността;
6. по преценка на БНБ акционерите, контролиращи повече от три на сто от гласовете, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решенията не биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции;
7. по преценка на БНБ не съществува опасност банката да бъде засегната от рисковете, произтичащи от небанковата дейност на своите учредители;
8. при наличие на финансов холдинг или холдинг със смесена дейност - по преценка на БНБ предприятието майка няма да постави препятствия при осъществяването на надзора на консолидирана основа;
9. лицата, записали три и над три на сто от капитала, са направили вноски със собствени средства;
10. не е установено, че наличието на тесни връзки между банката и други лица може да възпрепятства ефективното упражняване на банковия надзор;
11. по преценка на БНБ изискванията или трудностите при прилагането на отделни нормативни или административни актове на трета държава, регулиращи едно или повече юридически или физически лица, с които банката има тесни връзки, няма да възпрепятстват ефективното упражняване на банковия надзор;
12. по преценка на БНБ размерът на притежаваното имущество на лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в банката и не създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на банката;
13. произходът на средствата, с които лицата, записали три и над три на сто от капитала, са направили вноски, е ясен и законен;
14. по преценка на БНБ планът за деловата дейност, управленската и организационната структура на банката, системите за вътрешен контрол, системите за управление на рисковете, както и програмата за мерките срещу изпирането на пари осигуряват адекватно управление на рисковете и необходимата надеждност и финансова стабилност на банката;
15. спазено е изискването на чл. 6, ал. 4.
(4) В срок до три месеца от получаване на заявлението и всички необходими документи БНБ взема решение за издаване на лиценз за извършване на банкова дейност, ако се изпълнят условията по чл. 15, ал. 1, или отказва издаването на лиценз.
Чл. 15. (1) Лиценз за извършване на банкова дейност се издава, ако в срок до три месеца от получаване на уведомлението по чл. 14, ал. 4, предложение първо заявителят удостовери, че са изпълнени следните допълнителни условия:
1. записалите акции лица са направили вноски на обща стойност, не по-малка от минимално необходимия капитал за извършване на банкова дейност;
2. членовете на управителния съвет (съвета на директорите) са получили сертификати по чл. 11, ал. 2, а останалите администратори притежават необходимата квалификация и професионален опит;
3. осигурени са подходящи сгради и необходимото техническо оборудване за извършване на банкова дейност;
4. разработени са правила за вътрешен контрол, включително ясни административни и счетоводни процедури;
5. създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители имат необходимите за дейността квалификация и професионален опит;
6. разработени са надеждни вътрешни правила за управление, които включват ясна организационна структура с точно определени, прозрачни и адекватни нива на отговорности и ефективни процедури за определяне, управление, наблюдение и докладване на рисковете, на които може да бъде изложена банката.
(2) Правилата по ал. 1, т. 4 и 6 трябва да са всеобхватни и съответстващи на характера, мащаба и сложността на дейността на банката и да отговарят на рисковете, на които може да бъде изложена банката, съгласно чл. 39, ал. 2.
(3)Българската народна банка може да не включи в лиценза за банкова дейност определени сделки или дейности, за извършването на които прецени, че заявителят не е квалифициран или не са налице други изисквания, установени в закон.
(4) Ако в срока по ал. 1 заявителят не представи изискваните документи, БНБ отказва издаването на лиценз.
(5) Издадените лицензи се вписват в регистър, воден от БНБ.
(6) Когато издаденият лиценз дава право за извършване на дейност по чл. 2, ал. 2, т. 9, БНБ изпраща препис от лиценза на Комисията за финансов надзор.
(7) Българската народна банка уведомява Европейската комисия относно:
1. изискванията за лицензиране на кредитни институции;
2. всеки издаден лиценз на кредитна институция.
Чл. 16. (1) Освен в случаите по чл. 15, ал. 4 БНБ отказва издаването на лиценз, когато установи, че:
1. не е налице което и да е от условията по чл. 14, ал. 3;
2. заявителят не е представил в определените срокове всички необходими сведения и документи по чл. 13, ал. 2 или че представените документи съдържат непълна, противоречива или недостоверна информация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) Ако Комисията за финансов надзор е дала отрицателно становище по чл. 14, ал. 2, БНБ отказва издаването на лиценз за извършването на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
(3) Отказът за издаване на лиценз се мотивира.
(4) Независимо от сроковете по чл. 14 и 15 БНБ издава или отказва издаването на лиценз в срок 12 месеца от получаване на заявлението.
Чл. 17. (1) За получаване на лиценз за извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон банка със седалище в трета държава подава заявление, към което прилага:
1. заверен препис от акта за регистрация на банката и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на капитала, системата на управление и лицата, които представляват банката;
2. заверен препис от разрешението за извършване на банкова дейност на компетентния по седалището на банката орган за банков надзор;
3. заверен препис от устава си;
4. план за дейността на клона, включващ описание на дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2, които възнамерява да извършва;
5. организационната структура на клона;
6. финансовите годишни отчети за последните три години;
7. писмено съгласие за откриване на клон от органа за банков надзор в държавата по седалището й;
8. писмено изявление от органа за банков надзор по седалището на банката, съдържащо информация относно финансовото състояние на банката и поемане на ангажимент за сътрудничество с БНБ;
9. данни за лицата, на които е възложено управлението на клона, включително за тяхната квалификация и професионален опит в банковото дело;
10. други сведения и документи, определени с наредба или поискани от БНБ, с цел да бъдат установени всички обстоятелства, необходими за извършване на преценка дали са налице условията за издаване на лиценз или отказ.
(2) С лиценза по ал. 1 не може да се предоставя право на клона да извършва дейности, които банката няма право да осъществява в държавата по седалището си.
(3) Лиценз се издава, ако:
1. компетентният орган за банков надзор по седалището на банката в третата държава упражнява върху нея и нейните клонове в чужбина ефективен надзор;
2. е сключено споразумение за надзорно сътрудничество между БНБ и компетентния надзорен орган;
3. банката е реномирана на международния финансов пазар и финансовото й състояние е надеждно и стабилно;
4. организационната структура на банката е подходяща за дейностите, които възнамерява да извършва;
5. управителите на клона отговарят на изискванията по този закон и притежават необходимата репутация;
6. законодателството на третата държава не създава препятствия за упражняването на ефективен надзор на консолидирана основа или за предоставянето на необходимата информация.
(4) Българската народна банка уведомява Европейската комисия и Европейския банков комитет за всеки издаден от нея лиценз за извършване на банкова дейност чрез клон на банка със седалище в трета държава.
(5) Българската народна банка отказва издаването на лиценз на банка със седалище в трета държава за извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон, когато прецени, че:
1. не е налице което и да е от условията по ал. 3;
2. компетентният орган за банков надзор по седалището на банката заявител не е дал съгласие на банката за откриване на клон в Република България или е изпратил становище за незадоволително финансово състояние или за нарушения на изискванията за разумно банкиране;
3. компетентният орган за банков надзор по седалището на банката заявител не прилага принципа на реципрочност при осигуряването на достъп на банки с регистрация на територията на Република България до съответния банков пазар на територията на третата държава.
Чл. 18. Търговското представителство на банка в Република България е длъжно да представи в БНБ препис от акта за регистрацията си в Българската търговско-промишлена палата в 14-дневен срок от издаването му. То не може да извършва търговска дейност.
Чл. 19. В случай на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз за извършване на банкова дейност не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на отказа.
Раздел II.
Взаимно признаване
Чл. 20. (1) Банка, лицензирана в държава членка, може да извършва на територията на Република България чрез клон дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2, ако те са включени в лиценза й и след като БНБ бъде уведомена за това от компетентния орган, издал лиценза.
(2) За извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон банката, лицензирана в държава членка, създава един клон независимо от броя на местата на дейност.
Чл. 21. (1) Българската народна банка предприема необходимите действия за извършване на надзор върху клона по чл. 20 в срок до два месеца от получаване на уведомление от компетентните органи на изпращащата държава относно намерението на съответната банка да извършва дейност на територията на Република България. В срока по изречение първо БНБ може да посочи условията, при които банката трябва да извършва дейността си на територията на Република България в съответствие с разпоредбите, свързани със защита на обществения интерес.
(2) Банката, лицензирана в държава членка, може да започне извършване на дейност на територията на Република България след получаване на съобщение за това от БНБ или след изтичане на срока по ал. 1.
Чл. 22. Банка, лицензирана в държава членка, може да извършва на територията на Република България директно дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2, ако те са включени в лиценза й и след като БНБ бъде уведомена за това от компетентния орган, издал лиценза. Тази банка трябва да посочи имената и адресите на лицата, които ще я представляват пред БНБ.
Чл. 23. (1) Банка, лицензирана в Република България, може да извършва дейности на територията на друга държава членка чрез клон, ако те са включени в лиценза й за банкова дейност.
(2) Банката по ал. 1 уведомява писмено БНБ за намерението си да открие клон на територията на друга държава членка. Уведомлението трябва да съдържа информация за:
1. държавата членка, на чиято територия възнамерява да открие клона;
2. седалището и адреса, на който възнамерява да регистрира клона, и адреса за кореспонденция;
3. лицата, на които е възложено управлението и представителството на клона, заедно с описание на отговорностите им;
4. план за дейността на клона, включващ описание на дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2, които възнамерява да извършва;
5. организационната структура на клона;
6. други документи, определени с наредба на БНБ.
(3) Ако прецени, че планираната дейност на територията на друга държава членка е съобразена с организационната структура и финансовото състояние на банката, БНБ в срок до три месеца от получаване на уведомлението и всички документи по ал. 2 изпраща на компетентните органи на приемащата държава получената информация, както и информация за размера на собствения капитал на банката и за коефициента на капиталовата й адекватност. В същия срок БНБ уведомява и банката заявител.
(4) Българската народна банка мотивирано отказва да изпрати информацията по ал. 3, когато:
1. банката възнамерява да извършва на територията на друга държава членка дейност, която е извън обхвата на лиценза й;
2. прецени, че планираната дейност на територията на друга държава членка не е съобразена с организационната структура и финансовото състояние на банката;
3. прецени, че организационната структура на клона не осигурява неговото надеждно и стабилно управление.
(5) Отказът на БНБ по ал. 4 се издава в писмена форма в срок до три месеца от получаване на уведомлението и всички документи по ал. 2 и в рамките на същия срок се съобщава на банката заявител.
(6) Отказът на БНБ по ал. 4, както и непроизнасянето й в срок подлежат на обжалване по реда на чл. 151.
(7) Българската народна банка уведомява Европейската комисия за всеки отказ по ал. 4.
(8) Банката по ал. 1 уведомява БНБ и компетентните органи на приемащата държава относно всички промени в заявените обстоятелства по ал. 2, т. 2 - 6 не по-късно от 30 дни, преди промяната да породи действие.
(9) Банка, лицензирана в Република България, която възнамерява да упражни за първи път правото си да извършва директно дейност на територията на друга държава членка, трябва да уведоми БНБ за намеренията си, като посочи услугите, които възнамерява да извършва на територията на приемащата държава. В срок до един месец от получаване на уведомлението БНБ информира компетентните органи на приемащата държава.
(10) Банката по ал. 9 може да извършва директно дейности на територията на друга държава членка, ако те са включени в лиценза й за банкова дейност.
Чл. 24. (1) Финансова институция със седалище в държава членка може да осъществява на територията на Република България чрез клон или директно една или повече от дейностите по чл. 3, ал. 1 само ако е дъщерно дружество на банка или съвместно притежание на две и повече банки, лицензирани в държава членка, ако учредителният акт или устав на финансовата институция изрично предвижда извършването на дейностите по чл. 3, ал. 1, и при едновременното наличие на следните условия:
1. банката майка или банките, които притежават съвместно финансовата институция, са получили лиценз за извършване на банкова дейност на територията на държавата членка, под чиято юрисдикция попада и финансовата институция;
2. финансовата институция реално осъществява една или повече от дейностите по чл. 3, ал. 1 на територията на изпращащата държава членка, под чиято юрисдикция попада финансовата институция;
3. банката майка или банките, които притежават съвместно финансовата институция, притежават най-малко 90 на сто от гласовете в общото събрание на финансовата институция;
4. банката майка или банките, които притежават съвместно финансовата институция, удовлетворяват изискванията на компетентните надзорни органи за разумно управление на финансовата институция и са декларирали пред БНБ след одобрението на съответните компетентни надзорни органи, че поотделно и солидарно гарантират задълженията, поети от финансовата институция;
5. финансовата институция и дейностите, които ще извършва в Република България, са ефективно обхванати от консолидирания банков надзор над банката майка или над всяка от банките, които притежават съвместно финансовата институция, осъществяван в съответствие с изискванията на този закон, включително с изискванията за минималния собствен капитал, контрола на големите експозиции и ограниченията относно дяловите участия.
(2) Компетентните органи на изпращащата държава удостоверяват наличието на всички условия по ал. 1 с удостоверение, което е част от уведомлението до БНБ.
(3) Ако БНБ получи информация от компетентните органи на изпращащата държава, че съответната финансова институция е престанала да отговаря на някое от условията по ал. 1, т. 1 - 5, тази финансова институция губи правата по ал. 1 и дейността й се регулира изцяло съгласно изискванията на българското законодателство.
Чл. 25. (1) Финансова институция със седалище в Република България може да осъществява на територията на държава членка една или повече от дейностите по чл. 3, ал. 1 чрез клон или директно, ако е дъщерно дружество на банка или съвместно притежание на две и повече банки, лицензирани в Република България, и при едновременно наличие на следните условия:
1. учредителният акт или уставът на финансовата институция предвижда предоставянето на услугите;
2. налице е всяко едно от изискванията по чл. 24, ал. 1 и банката майка или банките, които съвместно притежават финансовата институция, са потвърдили писмено наличието на тези изисквания.
(2) Когато установи, че условията по ал. 1 са налице, БНБ издава удостоверение, което се изпраща на компетентните органи на приемащата държава.
(3) Редът за издаване на удостоверение се определя с наредба на БНБ.
(4) Българската народна банка упражнява надзор на консолидирана основа върху финансовата институция по ал. 1 и наблюдава акционерната й структура по ред, определен с наредба на БНБ.
(5) При осъществяването на надзора върху финансовата институция по ал. 1 БНБ си сътрудничи с компетентните органи на държавите членки при спазване на изискванията за професионална тайна.
(6) Разпоредбите на този член не се прилагат за финансови институции, които по силата на друг закон имат право да извършват директно или чрез клон дейност в друга държава членка.
Чл. 26. (1) Банката майка или банките, които съвместно притежават финансовата институция, уведомяват БНБ за промени в обстоятелствата по чл. 25, ал. 1 в 7-дневен срок от настъпването им.
(2) Българската народна банка уведомява компетентните органи на съответната приемаща държава, ако финансова институция по чл. 25 престане да отговаря на някое от условията по чл. 25, ал. 1.
Чл. 27. Разпоредбите на чл. 24 - 26 се прилагат съответно и за финансовите институции, които са дъщерни дружества на други финансови институции.
Раздел III.
Разрешения
Чл. 28. (1) Всяко физическо или юридическо лице, както и свързани лица, не могат без предварително писмено разрешение на БНБ да придобиват пряко или косвено акции в банка, лицензирана в Република България, ако в резултат на придобиването участието им става квалифицирано или ако това участие достига или надхвърля праговете от 20, 33, 50, 66, 75 или 100 на сто от акциите с право на глас. Такова разрешение се изисква и в случаите, когато банката става дъщерно дружество.
(2) Разрешение от БНБ се изисква и когато праговете по ал. 1 се достигат или надхвърлят в резултат на възникнала свързаност между акционери на банка или в резултат на наследяване. Приобретателите не могат да упражняват правото на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от БНБ. Ако разрешението не бъде поискано в едномесечен срок от възникване на свързаността или правоприемството или ако не бъде издадено, БНБ може да приложи мярката по чл. 103, ал. 2, т. 15.
(3) Българската народна банка провежда предварителни консултации с компетентния надзорен орган в държавата членка, когато:
1. лицето, което възнамерява да придобие акции от капитала на банка съгласно ал. 1, е банка, застраховател или инвестиционен посредник, лицензирани в друга държава членка, или дружество майка на друга банка, застраховател или инвестиционен посредник, лицензирани в друга държава членка, или лице, упражняващо контрол върху банка, застраховател или инвестиционен посредник, лицензирани в друга държава членка, или
2. в резултат на това придобиване банката, чиито акции са обект на придобиване, ще стане дъщерно дружество или ще бъде контролирана от страна на приобретателя - банка, застраховател или инвестиционен посредник, лицензирани в друга държава членка.
(4) Когато акциите по ал. 1 са придобити без предварително разрешение при публично предлагане на акции на фондовата борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, приобретателите не могат да упражняват правото на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от БНБ. Ако разрешението не бъде поискано в едномесечен срок от придобиването или не бъде издадено, БНБ може да приложи мярката по чл. 103, ал. 2, т. 15.
(5) Преди да бъде издадено разрешението, акциите по ал. 2 и 4 не се вземат предвид при определяне на кворума на общото събрание на акционерите.
(6) Без писмено разрешение на БНБ банката не може да:
1. открива клонове в чужбина;
2. изменя наименованието си, обозначено в лиценза;
3. се преобразува;
4. извършва банкови сделки извън обхвата на издадения лиценз;
5. увеличава капитала си с непарични вноски;
6. изкупува обратно издадени от нея акции;
7. намалява капитала си;
8. учредява или придобива контрол върху банка със седалище в чужбина.
(7) Сделките и решенията по ал. 1 и 6, за които не е издадено предварително разрешение, са нищожни.
Чл. 29. (1)Българската народна банка разглежда искането за издаване на разрешения по чл. 28, ал. 1, 2, 4 и 6 в тримесечен срок от получаването му. В случаите по чл. 28, ал. 6, т. 3 БНБ разглежда искането, ако е представено разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.
(2) Условията и редът за издаване на разрешенията по чл. 28, ал. 1, 2, 4 и 6, както и основанията за отказ, се определят с наредба на БНБ.
Чл. 30. (1) Когато взема решение за увеличаване капитала на банката с вноски на акционерите, общото събрание, съответно управителният съвет (съветът на директорите), определя срок за извършване на вноските, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от вписване на увеличаването на капитала. При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.
(2) Акциите, по които не са извършени дължимите вноски или които не са продадени в срока, се обезсилват, а съответният орган предприема действия за намаляване на капитала до размера на действително внесения капитал. Решението за изменение трябва да бъде взето не по-късно от три месеца след изтичането на срока по ал. 1.
(3) Ако решението по ал. 2 не бъде взето в срок, съответното изменение се вписва в търговския регистър по искане на БНБ.
(4) По отношение на акционери, за които в резултат на изменение на решението възниква основание за искане на разрешение, се прилага съответно чл. 28, ал. 4.
(5) Алинеи 2 и 3 се прилагат съответно и когато БНБ установи, че капиталът е увеличен с непарични вноски без разрешение или средствата, с които са направени паричните вноски, не са собствени на акционера.
Чл. 31. (1) Предварително разрешение от БНБ трябва да има и акционер, който при участие в увеличаването на капитала на банката с вноски на акционерите или чрез превръщане на облигации в акции придобива или запазва дял, който се равнява или надхвърля праговете от 20, 33, 50, 66, 75 или 100 на сто от акциите с право на глас от увеличения капитал. В този случай се прилага съответно чл. 28, ал. 3.
(2) По отношение на акционери, за които в резултат на увеличаване на капитала със сума, по-малка от приетата в решението за увеличаване на капитала, включително в случаите по чл. 30, ал. 2, възниква основание за искане на разрешение, се прилага съответно чл. 28, ал. 4.
(3) Условията и редът за издаване на разрешенията по този член, както и основанията за отказ, се определят с наредба на БНБ.
(4) При нарушение на изискванията на ал. 1 придобиването на акции поражда правно действие, но БНБ може да приложи мярката по чл. 103, ал. 2, т. 15.
Чл. 32. (1) Когато лице придобие три или повече от три на сто от акциите с право на глас в банка, лицензирана в Република България, Централният депозитар уведомява БНБ за името/наименованието и адреса/седалището на лицето в 7-дневен срок от вписване на придобиването в книгата на акционерите.
(2) Лицето по ал. 1 е длъжно при поискване от БНБ да й представи в определен от нея срок документите по чл. 13, ал. 2, т. 7 - 9.
(3) При неизпълнение на изискването по ал. 2, както и когато представената информация не е достатъчно пълна и достоверна, към лицето може да се приложи мярката по чл. 103, ал. 2, т. 15.
(4) Българската народна банка има правомощията по ал. 3 и когато установи, че:
1. лицето е представило неверни данни, или
2. с дейността или влиянието си върху вземането на решения лицето може да навреди на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции, или
3. лицето не е направило вноски със собствени средства.
Чл. 33. (1) Всяко физическо или юридическо лице, което възнамерява да прехвърли пряко или непряко квалифицираното си дялово участие в банка, лицензирана в Република България, или да намали квалифицираното си дялово участие така, че акциите му да спаднат съответно под 20, 33, 50, 66, 75 или 100 на сто от капитала, уведомява БНБ за:
1. размера на дяловото участие, което притежава преди прехвърлянето;
2. размера на дяловото участие, което ще притежава след прехвърлянето.
(2) Когато банка престава да бъде дъщерно дружество на определено лице, това лице уведомява БНБ.
(3) Уведомленията по ал. 1 и 2 се правят в срок не по-късно от 10 дни преди настъпване на съответното обстоятелство.
Чл. 34. (1) Банките, лицензирани в Република България, уведомяват БНБ в 7-дневен срок от узнаването за всяко придобиване или прехвърляне на акции от капитала им, в резултат на което дяловите участия на акционерите надхвърлят или спадат под един от праговете, посочени в чл. 28, ал. 1.
(2) Банките представят в БНБ до 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, писмена информация относно имената на акционерите, притежаващи квалифицирано дялово участие, както и относно размера на това участие.
Чл. 35. Вписването на банка в търговския регистър се извършва, след като бъде представен издаденият от БНБ лиценз, а на промените по чл. 28, ал. 6 - съответното разрешение на БНБ.
Раздел IV.
Отнемане на лиценз
Чл. 36. (1) Българската народна банка може да отнеме издадения лиценз за извършване на банкова дейност, когато:
1. банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от издаването на лиценза;
2. са извършени нарушения по чл. 103, ал. 1;
3. банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лиценза;
4. банката е преустановила извършването на дейност за срок повече от 6 месеца;
5. банката престане да отговаря на условията, при които е бил издаден лицензът;
6. банката не разполага с достатъчно собствен капитал или не може да се смята, че ще продължи да изпълнява задълженията си към кредиторите, включително когато не осигурява сигурност на поверените й активи.
(2) Българската народна банка задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато:
1. не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, или
2. собственият й капитал е отрицателна величина.
(3) Собственият капитал на банката се определя според надзорните изисквания и правилата, установени с наредбата по чл. 40, ал. 1.
(4) С акта за отнемане на лиценза БНБ назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това.
(5) Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 от Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат при издаване на актовете по този член.
(6) С отнемането на лиценза дейността на банката се прекратява и се извършва принудителната й ликвидация.
Чл. 37. (1) След отнемането на лиценза на банка на основание чл. 36, ал. 1 БНБ отправя искане до търговския регистър за вписване на прекратяването на дейността и за обявяването й в ликвидация.
(2) В случаите по чл. 36, ал. 2 БНБ отправя искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност.
(3) Решенията на БНБ за отнемане на лиценз се обнародват в "Държавен вестник". Българската народна банка предприема и други мерки, необходими за уведомяване на обществеността за отнемането на съответния лиценз.
(4) Българската народна банка уведомява Европейската комисия за всеки отнет лиценз на банка.
(5) При отнемането на лиценз за извършване на банкова дейност на банка, която има клон в държава членка, БНБ уведомява своевременно за това компетентния надзорен орган на съответната държава.
Чл. 38. (1) Българската народна банка може да отнеме лиценза за извършване на банкова дейност на банка от трета държава за извършване на дейност чрез клон на основанията на чл. 36, ал. 1.
(2) Българската народна банка отнема лиценза за извършване на банкова дейност на банка от трета държава за извършване на дейност чрез клон, когато е отнет лицензът на банката от компетентния орган в държавата по седалището й.
(3) След отнемането на лиценза на банка от трета държава БНБ предприема мерки, за да уведоми обществеността за отнемането на лиценза.
Глава четвърта.
СОБСТВЕН КАПИТАЛ, ЛИКВИДНОСТ И ДРУГИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 39. (1) За осигуряване изпълнението на задълженията към кредиторите банките трябва да притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал.
(2) Банките по всяко време поддържат собствен капитал, който превишава или е равен на сумата от капиталовите изисквания за:
1. кредитен риск - за цялостната им дейност;
2. позиционен риск, сетълмент риск и риск от контрагента - за дейността им в търговския портфейл;
3. валутен и стоков риск - за цялостната им дейност;
4. оперативен риск - за цялостната им дейност;
5. други рискове, свързани с дейността им.
(3) Акционерният капитал на банката, както и нейният собствен капитал, не трябва да спада под 10 млн. лв.
(4) Банковите групи и финансовите холдинги трябва да притежават адекватен собствен капитал в съответствие с приложимите за техните дъщерни дружества изисквания по ал. 2.
Чл. 40. (1) Структурата и елементите на собствения капитал, изискванията за капиталовата адекватност, начините и методите за изчисление, условията за одобрение или признаване на модели и подходи за оценка, както и условията и редът за одобряване или признаване на лица, които извършват оценка на рискове, се определят с наредба на БНБ.
(2) Във връзка с изискванията на чл. 39 БНБ:
1. издава разрешения за включване или предписания за изключване на определени позиции в собствения капитал;
2. признава агенции за външна кредитна оценка или експортно застраховане;
3. признава споразумения за нетиране;
4. разрешава и утвърждава използването за надзорни цели на усъвършенствани подходи и вътрешнорейтингови модели за измерване на кредитния, операционния и пазарния риск;
5. разрешава използването на алтернативни подходи и техники;
6. признава установено в друга държава членка или в трета държава надзорно третиране, ако това третиране се извършва в съответствие с принципите, установени в този закон и в актовете по прилагането му.
(3) С наредбата по ал. 1 БНБ определя условията и реда за издаване на разрешенията по ал. 2.
Чл. 41. (1) Банките не могат да изплащат дивиденти или да извършват разпределение на капитал, преди да са заделени необходимите средства за фонд "Резервен", както и ако това би довело до нарушаване на изискванията, установени с наредбата по чл. 40, ал. 1.
(2) Средствата във фонд "Резервен" на банките не могат да бъдат използвани за разпределяне на дивиденти без разрешение на БНБ.
Чл. 42. (1) Всяка банка управлява активите и пасивите си по начин, който й позволява по всяко време да изпълнява изискуемите си задължения, като:
1. приема планове за финансиране и за ликвидност, отразяващи особеностите на дейността й;
2. поддържа ликвидни средства за обезпечаване несъответствията на входящите и изходящите парични потоци;
3. поддържа система за наблюдение и контрол на лихвения риск при всички операции;
4. коригира своевременно падежната структура на активите и пасивите при промяна на пазарните условия;
5. поддържа необходимата информация за изчисляване на ликвидната си позиция във всеки един момент.
(2) Ликвидните активи, падежната структура на активите, пасивите и задбалансовите позиции и другите изисквания за управление на ликвидността се определят с наредба на БНБ.
Чл. 43. Банката периодично оценява кредитите и другите рискови експозиции и формира провизии за загуби от обезценка по критерии, определени с наредба на БНБ.
Чл. 44. (1) Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения им капитал.
(2) Банките и банковите групи установяват експозицията към едно лице или икономически свързани лица като сбор от балансови активи и задбалансови позиции, определени с наредба на БНБ.
(3) Експозицията към едно лице или икономически свързани лица се смята за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група.
(4) Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие.
(5) Експозицията към едно лице или икономически свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката или банковата група.
(6) Общият размер на всички големи експозиции по ал. 3 не може да надвишава 8 пъти собствения капитал.
(7) Българската народна банка определя условията и реда, при които отделни експозиции могат да участват с намален размер или да бъдат изключени при определяне на съотношенията по ал. 5 и 6, както и по чл. 45, ал. 6.
Чл. 45. (1) Банката може само с единодушно решение на колективния й управителен орган да формира експозиции към:
1. администратори на банката;
2. акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 10 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите;
3. акционер, чийто представител е член на управителния или надзорния орган на банката;
4. съпрузи, братя, сестри и роднини по права линия до трета степен включително на лицата по т. 1, 2 и 3;
5. юридически лица, в управлението на които участват лица по т. 1 - 4;
6. търговски дружества, в които банката или лице по т. 1 - 4 участва в управлението или има квалифицирано дялово участие;
7. трети лица, действащи за сметка на лицата по т. 1 - 6.
(2) В случаите по ал. 1 с решението за формиране на експозицията се определят и условията по нея.
(3) Редът по ал. 1 не се прилага, когато:
1. размерът на експозицията към лице по ал. 1, т. 1 и 4 не надхвърля годишното му възнаграждение;
2. размерът на експозицията към лице по ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 7 е по-малък от едно на сто от собствения капитал на банката, но не повече от 300 000 лв.
(4) Банките не могат да предоставят облагодетелстващи условия по експозициите към лицата по ал. 1, изразяващи се във:
1. сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск банката обичайно не би сключила с клиенти извън лицата по ал. 1;
2. събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти при сходни случаи.
(5) Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутното му месечно възнаграждение, като общият размер на тези кредити не може да надхвърля три на сто от собствения капитал на банката. За предоставянето на такива кредити банките приемат вътрешни правила.
(6) Общата експозиция на банката към лице по ал. 1 не може да надвишава 10 на сто от собствения й капитал, а когато това лице е банка - 20 на сто. Общият размер на всички формирани експозиции на банката към лицата по ал. 1 не може да надхвърля 20 на сто от собствения й капитал.
(7) По смисъла на този член експозиция към едно лице е сборът от балансовите активи и задбалансовите позиции, определени с наредбата по чл. 44, ал. 2.
Чл. 46. Администраторите, предоставили кредити в нарушение на чл. 44 и 45, носят солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя.
Чл. 47. (1) Общият размер на дяловите участия на банката в дружества, които не са банки, инвестиционни посредници или застрахователи, не може да надвишава 50 на сто от собствения й капитал, а заедно с вложенията й в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи - собствения й капитал.
(2) Размерът на прякото и/или косвеното дялово участие на банката в дружество, което не е банка, инвестиционен посредник или застраховател, не може да надхвърля 10 на сто от собствения й капитал.
(3) Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.
Глава пета.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ДРУЖЕСТВО ЗА ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ
Чл. 48. (1) Дружество за електронни пари е акционерно дружество, което извършва дейност по издаване на електронни пари.
(2) Дружеството за електронни пари може да извършва и:
1. предоставяне на финансови и нефинансови услуги, пряко свързани с издаването на електронни пари, като:
а) управление на електронни пари чрез извършването на оперативни и други спомагателни дейности, свързани с тяхното издаване;
б) издаване и управление на други средства за плащане освен предоставянето на кредит под всякаква форма;
2. услуги по съхраняване на информация върху електронни устройства от името на други дружества или публични институции.
(3) Дружеството за електронни пари не може по занятие да извършва друга търговска дейност извън посочената в ал. 1 и 2.
(4) Изискванията за издаване на лиценз, за извършване на дейност, надзор и прекратяване на банка се прилагат и за дружествата за електронни пари, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(5) Дружество за електронни пари, получило разрешение от компетентните органи на държава членка, може да извършва на територията на Република България директно или чрез клон само услугите по издаване на електронни пари без спомагателните услуги по ал. 2.
(6) Дружеството за електронни пари не може да придобива участие в други дружества освен в дружества, които осъществяват оперативни или други спомагателни дейности, свързани с издаването или разпространението на електронни пари от същото дружество за електронни пари.
(7) Привличането на парични средства за издаване на електронни пари не представлява привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на този закон, ако електронните пари се издават незабавно след приемането на съответните парични средства.
Чл. 49. (1) Минимално необходимият внесен капитал за учредяване на дружество за електронни пари не може да бъде по-малък от 2 млн. лв.
(2) Размерът на собствения капитал на дружество за електронни пари не трябва да спада под стойността по ал. 1.
(3) Размерът, структурата и съотношенията на собствения капитал, с който трябва да разполагат по всяко време дружествата за електронни пари, както и активите, в които могат да извършват вложения, се определят с наредба на БНБ.
(4) Разпоредбите на глава четвърта не се прилагат за дружествата за електронни пари.
Чл. 50. (1) Дружествата за електронни пари притежават активи на стойност, не по-малка от стойността на всички финансови задължения, свързани с издадените електронни пари в обращение.
(2) Видовете активи, тяхната оценка и размер, условията за управление на рисковете и ограниченията по отношение на пазарните рискове, на които дружествата за електронни пари могат да бъдат изложени при извършване на инвестициите по ал. 1, се определят с наредба на БНБ.
(3) Ако стойността на активите по ал. 1 спадне под стойността на финансовите задължения, свързани с издадените електронни пари в обращение, съответното дружество за електронни пари е длъжно да предприеме подходящи мерки за своевременно подобряване на финансовото си състояние.
(4) За целите по ал. 3 БНБ може да разреши за определен период стойността на финансовите задължения на дружеството, свързани с издадените електронни пари в обращение, да бъде гарантирана с активи, различни от тези по ал. 1, до сума, която не надхвърля по-малката стойност от 5 на сто от финансовите задължения на дружеството или от размера на собствения му капитал.
(5) Дружествата за електронни пари трябва да имат стабилно и разумно управление, административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол, които да защитават дружеството от финансовите и нефинансовите рискове, на които е изложено, включително от технически и процедурни рискове, както и от рискове, които са свързани с неговото сътрудничество с дружества, извършващи оперативни или други спомагателни функции, свързани с предоставяните от дружеството за електронни пари услуги.
Глава шеста.
РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ. ДОВЕРИТЕЛНОСТ
Чл. 51. (1) Всеки администратор в банка е длъжен да разкрие писмено пред управителния й орган търговския, финансовия или друг делови интерес, който той или членовете на семейството му имат от сключването на търговска сделка с банката.
(2) Делови интерес е налице винаги, когато страна по договор с банката е:
1. администраторът или член на неговото семейство;
2. лице, с което администраторът или член на неговото семейство е икономически свързан, като:
а) притежава пряко или косвено квалифицирано дялово участие;
б) е негов администратор;
в) е съдружник в събирателно дружество, командитно дружество или в дружество с ограничена отговорност.
(3) Всеки администратор е длъжен при встъпване в длъжност да декларира писмено пред управителния съвет (съвета на директорите) имената и адресите на икономически свързаните с него или с членовете на семейството му лица и деловите интереси, които администраторът и членовете на семейството му имат с банката към момента на подаването на декларацията. При промяна на декларираните обстоятелства администраторът подава нова декларация в 7-дневен срок от настъпване на промяната.
(4) Администратор, който има делови интерес от сключването на дадена сделка с банката, не участва нито в преговорите, нито в обсъждането и вземането на решение за сключването й.
(5) Администраторите и другите служители на банката са длъжни при изпълнение на задълженията си да поставят интересите на банката и на нейните клиенти над своите собствени интереси.
(6) Банките създават такава организация на дейността си, която да не позволява администраторите и другите служители да се поставят в положение, при което техните задължения към клиент на банката влизат в конфликт със задълженията им към друг клиент или техните собствени интереси влизат в конфликт със задълженията им към клиент на банката.
Чл. 52. Сделките, сключени от администратор в нарушение на чл. 51, са нищожни. Нищожността може да бъде прогласена от съда по искане на банката, на БНБ или на друго заинтересовано лице.
Чл. 53. Когато установи, че администратор нарушава чл. 51, БНБ може да задължи компетентния орган на банката да прекрати правомощията му в определен срок или го отстранява от длъжност, ако не бъде освободен в определения срок.
Чл. 54. Банките приемат правила, с които уреждат реда за разкриване на конфликти на интереси и за осигуряване на доверителност, за да не се допуска увреждане на интерес на клиент на банката за сметка на друг клиент или на администратор или служител на банката, както и на интерес на банката за сметка на интерес на нейни администратори или служители.
Глава седма.
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БАНКИТЕ И МЕЖДУ БАНКИТЕ И ОБСЛУЖВАНИТЕ ОТ ТЯХ ЛИЦА
Чл. 55. Банките могат да емитират в левове и в чуждестранна валута облигации, други дългови ценни книжа, както и права, свързани с тях.
Чл. 56. (1) Българската народна банка създава информационна система за:
1. паричните задължения на клиентите към банките;
2. паричните задължения на клиентите към дъщерните финансови институции на банки.
(2) Дъщерните финансови институции на банките получават и ползват информация от информационната система по ал. 1 чрез банката майка.
(3) Събраната информация може да се ползва при запазване на банковата тайна.
(4) Условията и редът за създаване и функциониране на системата и за ползване на информацията от нея се определят с наредба на БНБ.
(5) Предоставянето и ползването на информация от лица, различни от банки или техни дъщерни финансови институции, се допуска, ако това е предвидено в отделен закон.
Чл. 57. (1) Банката може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители.
(2) Условията по ал. 1 трябва да съдържат:
1. лихвените проценти и метода за изчисляване на лихвата;
2. периодите на лихвените плащания и данни дали лихвеният процент е променлив и при какви условия;
3. минималната сума, приемана на влог;
4. срока за предизвестие и последиците при предсрочно теглене на влога;
5. размера, до който влоговете са гарантирани.
Чл. 58. (1) При отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат най-малко:
1. данни за общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
2. лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита;
3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
4. условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.
(2) Разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване.
Чл. 59. (1) Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите имат достъп.
(2) Условията по влоговете и кредитите се формулират ясно и по разбираем за клиентите начин.
Чл. 60. (1) При предоставяне на кредити банката не може да приема като обезпечение акции, издадени от нея или от свързани с нея лица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
(3) В договора може да се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба, издадена съвместно от министъра на правосъдието и управителя на БНБ. Този ред н